Любов извън закона
- Автор: Джонсон Сьюзен
- Язык: болгарский
- Переводчик: Красимира Матева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Любов извън закона». Краткое содержание книги:
— Навярно е от слънцето, Джордж, или пък от горещия чай — отговори тя с усмивка. — Признавам обаче, че настроението ми също е добро, а и строежът напредва бързо — завърши тя, прикривайки с лекота причините за своето щастие.
— Учудвам се на твоите изключителни способности, Елизабет. Другите жени не са като тебе. Повечето се задоволяват само със задълженията си на домакини.
Повечето обаче са нямали Харолд Годфри за баща, нито пък са били омъжени за Хотчейн Греъм, искаше да отговори тя. Когато живее с такива хора, човек бързо придобива нужните умения, за да се защити от безочливостта. Вместо това Елизабет отвърна:
— Това просто е друга част от домакинската работа. Не забравяй, че като вдовица аз трябва да се науча да върша нещата сама — допълни тя учтиво.
— Не виждам смисъл в това да оставаш вдовица. Трябва само да кажеш „да“ и аз с радост ще поема твоя товар.
Джордж бе отместил чашата си, а неговото изражение говореше за една истинска и неподправена обич, която неколкократно го караше да прави предложения на Елизабет.
— Искрено ти благодаря, Джордж. Знаеш много добре колко ценя приятелството ти, но знаеш също така колко силно държа на свободата си. Хотчейн бе труден човек — тя направи театрална пауза, като затвори за малко очи, сякаш се бореше с трагичните спомени.
— Той бе ужасяващ човек — разгорещено каза Джордж. — Ти заслужаваш да получиш по-добър живот. Не забравяй, всички мъже не са като Хотчейн — добави той, напълно разбрал нежеланието на Елизабет да се обвързва отново след подобен семеен живот. — Аз не искам да ти досаждам, но ако решиш, че моята обич е приемлива за теб, ще съм радостен да предложа сърцето си.
Джордж Болдуин бе загадка за нея; прекалено щедър и благосклонен, за да бъде искрен, твърде морален, за да бъде истински в свят, където подобни добродетели не се ползваха с популярност. Тя никога не знаеше как да се държи в негово присъствие. Той предизвикваше у нея обърканост и освен приятелски чувства, Елизабет не изпитваше нищо друго към него.
— Много си мил, Джордж, но моля те, нека сменим темата. Аз не се интересувам от женитба. Наистина, Хотчейн бе щедър към мен, поне в завещанието си; сега аз съм добре осигурена.
— Ще бъдеш самотна, Елизабет.
Тя си помисли, че вече е самотна, тъй като усещаше липсата на буйния и безразсъден мъж, който едва ли изобщо се сещаше за нея. Годините на благоразумна предпазливост обаче отговориха вместо нея.
— Нямам време да бъда самотна. Сам виждаш колко съм заета.
— Аз обаче ще продължа упорито да настоявам — заяви Джордж, като се усмихна.
— Тогава ще бъдем заедно в упорството си — отговори Елизабет и ясно даде да се разбере, ме не смята да отстъпва, след което добави вече по-меко: — Ще се радвам обаче да продължа да те виждам, Джордж. Благодаря ти още веднъж за книгата.
— Поне ще мога да попълвам библиотеката ти. Все пак мисля, че мистър Фолси е прекалено предпазлив и критиките си към западните въстания. Лично аз бих предпочел да видя всички бунтовници затворени в лондонската „Тауър“.
— Това до голяма степен зависи от политическите убеждения. Има хора, които биха желали бунтовниците да бъдат на свобода или пък да завладеят трона.
— Типично женско драматично решение.
— Според мен, напълно реалистично, особено ако си привърженик на Монмауф6.
Една седмица по-късно двамата синове на Хотчейн я навестиха. Визитата им бе неочаквана и в никакъв случай не се дължеше на роднинска загриженост. Елизабет съжали, че бе толкова любезна да допусне през охраната на верния Редмънд двамата мъже.
Матю и Лоусън Греъм бяха заставени да оставят оръжието си пред вратата, но въпреки това Елизабет почувства как по гърба й пробягаха студени тръпки, когато те се изправиха срещу нея в гостната. Едри и тромави мъже, те бяха по-млада версия на нейния съпруг. И двамата бяха по-възрастни от нея; по-големият, Матю, бе на петдесет години, а брат му — на четиридесет и шест. Взираха се в нея досущ като баща си, с тази студена безпристрастност в погледа.
— Мога да ви предложа нещо освежително — каза тя, като се стремеше нарочно да придаде на гласа си резервираност, — но се боя, че сте дошли по работа, която не търпи отлагане.
— Ние взехме решение, че ти трябва да се омъжиш отново — безцеремонно заяви Матю, застанал до огрения от слънцето праг. — Скоро изтича годината на траур. — С подобен тон той би й съобщил и прогнозата за времето например, толкова прозаично бе изказването му.
— Благодаря за вашата загриженост — саркастично хладно отговори Елизабет, разгневена от тяхната арогантност. — Аз обаче нямам желание да се омъжвам повторно — наблегна тя, здраво стискайки юмруци, за възпре надигащия се в нея гняв. Беше в градината, когато те пристигнаха, затова роклята й бе поизцапана, което не пречеше да изглежда все така прекрасно. Красотата на младостта й обаче контрастираше с леденото държание.
6
Джеймс Скот Монмауф — Херцог на Монмауф (1649–1685), претендент за престола на кралица Елизабет. Той е незаконен син на Чарлз II и Люси Уолтър. През 1685 година Монмауф вдига въстание, за да вземе престола, но е разбит и екзекутиран заедно с триста и двадесет свои сподвижници. — Б.пр.