Магическият преход
- Автор: Абелар Тайша
- Язык: болгарский
- Переводчик: Нели Константинова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Магическият преход». Краткое содержание книги:
Тайши Абеляр - женщины-сталкера из партии нагваля Карлоса Кастанеды. Это не
только очередное увлекательное путешествие в мир магии дона Хуана
применительно к обучению женщины-воина, но и ценнейшее практическое пособие,
Здесь подробно описаны так называемые Магические приемы - упражнения, при
помощи которых можно достичь раскрытия энергетических ресурсов, здоровья,
молодости и, кроме того, понимания многих удивительных вещей, скрытых от нас
в обыденной жизни.
— Щом ме обучавате неща, свързани с двойника, то и аз ли ще стана магьосник? — попитах аз.
— Не знам — отвърна той, като ме изгледа с любопитство. — Всичко зависи от теб. Винаги зависи от всеки от нас дали ще изпълни съдбата си, или ще оплеска нещата.
— Но Клара каза, че всеки в тази къща е тук с определено предназначение. Аз защо съм била избрана? — попитах. — Защо точно аз?
— Много е трудно да се отговори на този въпрос — каза с усмивка г-н Абелар. — Да кажем, че сме били подтикнати да те включим. Спомняш ли си една вечер преди около пет години, когато беше спипана в компрометиращо положение с един младеж?
Моментално се разкихах, обичайната ми реакция, когато се почувствам застрашена. По време на прегледа си бях припомняла множество компрометиращи ситуации. Още от четиринадесетгодишна възраст се бях вманиачила на тема момчета и най-агресивно тичах подир тях, също както бях тичала след братята си като дете. Отчаяно исках да бъда обичана от когото и да било, защото знаех, че моето семейство не ме обича. Но винаги се оказваше, че съм подплашила и прогонила потенциалния си ухажор, преди да се е приближил до мен. Заради моята агресивност всички ме смятаха за разхайтена жена, способна на всичко. Вследствие на това имах най-лошото име, което може да си представи човек, въпреки факта, че не бях извършила дори и половината от нещата, които ми приписваха приятелите и семейството ми.
— Беше спипана на тезгяха в закусвалнята към едно автокино в Калифорния, където работеше през лятото. Спомняш ли си? — чух да казва г-н Абелар.
Как да не помнех? Това беше едно от най-кошмарните преживявания в целия ми живот. И понеже беше много чувствителна тема, аз непрекъснато отлагах да му направя задълбочен преглед и все гледах да го заобикалям. По онова време като гимназистка се бях наела за лятната ваканция да продавам сандвичи и разхладителни напитки в едно автокино. Към края на лятото Кени, младежът, който беше управител на закусвалнята, ми каза, че ме обича. До този момент аз бях безразлична към него, защото се заглеждах в шефа, който беше красив и богат. За съжаление той се интересуваше от Рита, моята рижа съперничка, която беше на деветнадесет години и изглеждаше страхотно. Всяка вечер, скоро след като започнеше филмът, тя се промъкваше в кабинета на шефа и заключваше вратата. Когато се появеше малко преди почивката между прожекциите, розово-бялата й карирана униформа беше измачкана, а косата — провиснала и разрошена. Ужасно завиждах на Рита за цялото внимание, което получаваше. Още по-лошото беше, че нея я повишиха като касиерка, докато аз продължавах да подавам пуканките и напитките на щанда.
Когато Кени ми каза, че съм красива и желана, започнах да мисля за него в друга светлина. Престанах да обръщам внимание, че лицето му беше обсипано с младежки пъпки, че се наливаше с цели кофи бира, че слушаше кънтримузика, че носеше ботуши и говореше по тексаски провлачено. Най-неочаквано започнах да го намирам мъжествен и достоен за любов. Единственото, което узнах за него, бе, че родителите му са католици и не знаят, че той пуши марихуана. Бях започнала да се влюбвам в него и не исках да ми се пречкат подробности от личния му живот.
Когато му казах, че в края на седмицата напускам работа, понеже семейството ми заминава да прекара отпуската си в Германия и аз трябваше да отида с тях, Кени много се ядоса. Обвини родителите ми, че умишлено се опитват да ни разделят. Взе ми ръката и се закле, че не може да живее без мен. Предложи ми брак, но аз още нямах шестнадесет години, затова се наложи да му кажа, че ще трябва да почакаме. Той ме прегърна страстно и каза, че поне бихме могли да правим любов. Не разбрах дали има предвид някой от дните, преди да замина за Германия, или още в момента, но моментално се съгласих с него и предпочетох да е още сега. Оставаха ни двадесет минути, докато свърши прожекцията, така че аз отместих настрани закуските от тезгяха и започнах да се събличам.
Той се уплаши. Разтрепери се като малко момче, макар че вече беше на двадесет и две години. Прегърнахме се и започнахме да се целуваме, но преди да сме направили каквото и да било друго, ни прекъсна един старец, който нахълта в помещението. Като ни видя в това компрометиращо положение, той грабна една метла, удари ме по гърба и ме подгони полугола към фоайето, пред очите на всичките ония хора, наредили се пред щанда за снаксове. Те се разкикотиха и взеха да ми се подиграват. Най-кошмарното беше, че сред тях разпознах двама мои учители от гимназията. Те бяха така потресени да ме видят, колкото аз тях. Единият от тях докладва за случката на директора, който от своя страна уведоми родителите ми. Клюката се разпространи много бързо и аз станах за посмешище пред цялото училище. Години след това ненавиждах онзи кошмарен старец, който си беше самоотредил ролята на мой морален съдник. Смятах, че той направо бе провалил целия ми живот, защото никога повече не ми позволиха да се срещна с Кени.