Талисманите на Шанара

Налови с въдицата и куката, които си бе купил от пазара, малко риба за вечеря, опече я и я изяде и остави остатъка — една доста щедра порция — върху плоска скала на няколко десетки метра от мястото, където се канеше да спи. Остана буден през по-голямата част от нощта, като му се причуваха и привиждаха най-различни несъществуващи неща. От време на време го налягаше дрямка. Не видя Кол нито веднъж. Когато се събуди, откри че рибата я няма — въпреки, че можеше и дивите животни да са я иззяли. Беше малко вероятно, но все пак в нищо не можеше да бъде сигурен.

През следващците три дни продължи своето преследване, като си пробриваше път надолу по реката и все повече приближаваше до Езерото Дъга и Южното око. Започна да се тревожи, че няма да може да настигне Кол преди да е станало твърде късно. По някакъв начин брат му бе успял да задържи своята преднина, въпреки намалялата си способност да разсъждава, въпреки полушадуинското си състояние. Кол не можеше да мисли ясно, не избираше най-лесните и бързи пътища, не се опитваше да скрива следите си, не правеше нищо, но все някак успяваше да му убегне. Беше едновременно тягостно и тревожно. Изглеждаше неизбежно това, че ще открие Кол твърде късно, за да му помогне — дори за да помогне на себе си, ако Шадуините ги открият. Ако Ример Дал откриеше първо Кол, какво трябваше да направи Пар? Дали да използва Меча на Шанара? Веднъж той се беше опитал, без особен резултат. А може би магията на песента-заклинание? И това също беше опитал и установи, че е опасно непредсказуемо. И все пак, може би няма да има друг изход. Ще трябва да използва песента-заклинание, ако това е единственият начин да освободи брат си. Цената, която трябваше да плати, беше без значение. Сега често мислеше как бе възникнала песента-заклинание и какво му причиняваше, когато я призовеше. Опитваше се да мисли какво може да стори, за да се предпази, за да държи магията в своя власт, да не допусне да му се изплъзне съвсем. Силата й го овладяваше по един обясним начин, разгръщаше се, както някога при Уил Омсфорд, и се проявяваше по нови и плашещи начини, които означаваха, че нещо всъщност се променя и в самия Пар. Когато си даде сметка за степента на нейното разгръщане, той се ужаси. В един момент това беше магията на Джаир Омсфорд, песен-заклинание, която извикваше различни образи, образи, които изглеждаха реални, но бяха само представи, отпечатани върху съзнанието на онези, които слушаха. Сега тя приличаше повече на магията на сестрата на Джаир, Брин — магия, която наистина можеше да променя нещата и да ги променя необратимо. Но при Пар тя можеше да създава нови неща. Тя можеше да направи нещо от нищо, подобно на оня огнен меч в Шахтата или онази вихрушка от метални парчета в затвора край Тирс. Откъде ли идваше подобна сила? Какво бе накарало магията да се промени така драстично?