Атентати, които трябваше да променят света
- Автор: Боровичка Вацлав Павел
- Язык: болгарский
- Переводчик: Христина Милушева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Атентати, които трябваше да променят света». Краткое содержание книги:
Добре подбраните и сполучливо описаните епизоди не само вълнуват читателя, но го и насочват към сериозни размисли.
Александра Фьодоровна научава дори и за сексуалните оргии на Распутин, за това, че вечно е пиян, че е спал с една или друга княгиня. Но не вярва и безкомпромисно ги отхвърля като лъжа. Николай II само махвал с ръка и истината мигновено се превръщала в клюка.
Тъкмо такава клюка е обаче и твърдението на някои публицисти, че Распутин е бил любовник на царицата, че интимните връзки на Александра Фьодоровна с темпераментния свят човек били истинската причина, поради която се е вслушвала безпрекословно в думите на примитивния мужик, че Распутин успял да съблазни и царската дъщеря, че най-приятните си мигове бил преживял в царските покои.
На пръв поглед това изглежда логично, но все пак е преувеличено. Наистина Распутин е бил много първичен, но може би тъкмо за това той е смятал царя и царицата почти за неземни същества и се отнасял единствено към тях с почит.
След като изпитал силата на своето влияние, той имал чувството, че може да си позволи всичко. Предлага на царя да назначи за тоболски епископ монаха Варнава и не след дълго вечно пияният божи служител сяда на епископския трон. Царят е единственият пряк наместник на бога на земята и може да си прави каквото ще, но е трябвало поне формално да се посъветва с висшите църковни сановници. Те разбират, че назначаването е дело на Распутин, и се опълчват срещу него. Призовават го пред църковна комисия и изслушват неговите възражения. Та нали Распутин държи в ръцете си самия цар, защо му трябва да се изповяда пред някакви попове и митрополити!
Църквата първа се опълчва срещу Распутин, после се присъединяват и политиците. Министър-председателят поднася на царя прошението на всички министри на тогавашното правителство за освобождаване на Распутин от царска служба. Мотивите са налице. Личният му живот не отговаря нито на положението му в царския двор, нито на църковната му мисия. Има и доказателства от някои тайни агенти, които са попадали на неговите всеизвестни вечери, завършващи винаги с всеобщо пиянство.
Прошението попада в ръцете на царицата. Отхвърля го. Та той е чист като сълза, но злословниците искат да го очернят. Распутин научава всичко това и се отправя на поклонение. Пътува дълго и надалеч, чак до Ерусалим.
Междувременно разпилените дотогава врагове се съюзяват и когато праведният Гриша се връща от пътешествието, срещу него вече се изправя един организиран антираспутиновски фронт. Но министърът на финансите се опитва да реши въпроса с шарлатанина по неговия метод. Предлага му като откуп двеста хиляди рубли само и само да изчезне от двора и да се върне в сибирското селце. Распутин отказва, навярно все още се е чувствувал сигурен в двора. Но министър-председателят Коковзов повтаря молбата и отново подчертава пред царя, че Распутин е авантюрист и мошеник, и поставя ултиматум: ако царят не изпълни молбата на правителството и не отстрани Распутин, всички министри ще подадат оставка.
Царят все още упорствува, като защищава семей-ния приятел и подчертава неговите заслуги за здравето на престолонаследника, но накрая отстъпва н препоръчва на Распутин да напусне за известно време Петербург, докато духовете се успокоят.
За пръв път през цялата си кариера Распутин разбира, че почвата под краката му не е здрава, приготвя се за път, но за всеки случай за да не затвори завинаги след себе си вратите на царския дворец, произнася заклинание: „Ако се отлъчите завинаги от мене, до една година и един ден ще загубите не само сина си, но и царската корона!“.
Наистина големи думи. Но в спекулацията си Распутин си е правил добра сметка, а и съдбата сякаш му помага. Веднъж по време на излет Альоша се ударил и получил вътрешен кръвоизлив. Край леглото на болния се събрали прочути лекари, но безпомощно вдигали рамене. Църквата наредила из цяла Русия да се отслужат молебени за здравето на Альоша, царицата кършела ръце и молела незабавно да извикат спасителя Распутин.
Придворната дама Анна Вирубова, сътрудничка на Распутин, изпраща телеграма до сибирското селце По-кровское, с която го моли за помощ. Още на другия ден царицата получила отговор: