Незнайко на Луната
- Автор: Носов Николай Николаевич
- Язык: болгарский
- Переводчик: Дона Минчева
- Жанр: Сказки народов мира
Электронная книга - «Незнайко на Луната». Краткое содержание книги:
— Да, да — прекъсна го Мигача, това е вярно! Едни умират от глад, а други имат пари — с лопата да ги ринеш! И всичко това, което разказвате, е твърде интересно, но скоро ще настъпи край на всичките ви беди. Довиждане! Желаем ви всичко хубаво!
При тези думи Мигача потупа Белокос по гърба, изпроводи го до вратата и извика след него:
— И не забравяйте: ако някой от вашите приятели успее да намери пари, нека дойде при нас и той за акции!
Шестнадесета глава
На сцената се появява господин Октоподъл
Щом Белокос напусна стаята, Мигача се плесна с длан по челото и рече:
— Ние тук хвърляме парите си на вятъра: печатаме обявления във вестниците, а се оказва, че жителите на селата хич и не четат вестници!
— Според мене, трябва да поставим няколко рекламни плакати нейде по пътищата, далеч от града, за да ги видят и дребосъчетата от селата — сети се Шмекерленд.
Мигача и Шмекерленд побързаха да седнат в колата и полетяха към рекламната агенция. Там те се заеха да обясняват на художниците къде и какви плакати да поставят, а когато се върнаха в кантората, завариха там още трима купувачи. По загрубелите от вятъра и почернелите от слънцето лица се познаваше, че и тримата бяха от село и при това бедняци. Дрехите им бяха извехтели, закърпени, обущата — износени. Единият от тях въобще, не беше обут, защото на краката си имаше обувки без подметки.
Незнайко и Козлето се бяха навели над масата, върху която имаше натрупани медни монети, и старателно ги преброяваха. Когато свършиха с това, Незнайко подаде на дребосъчетата купените от тях акции. Ръцете на купувачите трепереха от вълнение, а този, който беше без подметки, се разчувствува толкова силно, че дори заплака.
— Знаеш ли, братле — каза той на Козлето, аз бях дошъл в града да си купя обуща, честна дума ти давам, но тук се научих за всичките тези гигантски бобови растения, краставици и зелки. И тогава взех; че реших, разбираш ли, вместо обуща да си купя акция.
— И правилно си постъпил — одобри Козлето. — Обуща всеки глупак може да си купи, но никой глупак няма да купи акция!
— Че е така, така е! — закима с глава дребосъчето. — Ами бива ли да попитам скоро ли ще можем да получим семената?
— Скоро, скоро — намеси се в разговора Мигача. — Щом съберем нужната сума пари, веднага ще накараме различни специалисти конструктори да се захванат за работа. Те бързо ще направят проект за летателен кораб и току-виж, че станал възможен полетът и за семената. Както знаеш, имаш ли пари, всичко става бързо.
Дребосъчетата искаха да попитат още нещо, но Мигача ги изпревари.
— Поздравявам ви, драги приятели, с вашето участие в акционерното ни дружество. Сега скоро ще дойде краят на всички ваши неприятности и вие ще заживеете весело и охолно. По-добро влагане на капиталите си не бихте могли да измислите.
Мигача стисна ръката на всеки един от купувачите, придружи ги до вратата на кантората и се спусна да прегръща Незнайко и Козлето.
— Ура, братлета — извика той. — Струва ми се, че нашата работа тръгна на добре.
Работата действително бързо потръгна. Наистина този ден не се явиха вече други купувачи, но когато на следния ден Мигача и Шмекерленд пристигнаха в кантората, те видяха, че търговията с акции върви доста оживено. Пред Незнайко и Козлето се изреждаха един след друг дребосъчета и слагаха на масата парите си. Тук имаше вече не само селски жители, но и градски.
Един от градските жители разказа на нашите приятели, че отдавна е напуснал селото си, където притежавал парче земя. Той мечтаел да постъпи на работа в някой завод или фабрика, за да спечели малко пари и да си купи още земя, тъй като от своята нива получавал съвсем слаба реколта. Най-после той успял да се настани като работник в една фабрика, но в продължение на няколко години тъй и не успял да спести достатъчно голяма сума, за да си купи още земя.