Незнайко на Луната
- Автор: Носов Николай Николаевич
- Язык: болгарский
- Переводчик: Дона Минчева
- Жанр: Сказки народов мира
Электронная книга - «Незнайко на Луната». Краткое содержание книги:
Господин Октоподъл беше собственик на огромна манифактурна фабрика, известна под името „Октоподълска манифактура“, която произвеждаше несметни количества най-разнообразни тъкани. Освен това той притежаваше около тридесет захарни завода и няколко латифундии — тоест огромни участъци земя. Всички тези деми се обработваха от хиляди дребосъчета, които сееха памук за октоподълската манифактура, захарно цвекло — за захарните му заводи, а също така огромни количества лунна ръж и пшеница, с които господин Октоподъл търгуваше на едро.
Щом чу за успехите на новото акционерно дружество, господин Октоподъл извика при себе си своя главен управител господин Ракс и му каза:
— Слушайте, господин Ракс, какво е това ново дружество, което се е появило? Някакви си гигантски растения… Не сте ли чули нищо?
— Как не, чух — отговори господин Ракс. — Аз отдавна се интересувам от него. Начело на това дружество стоят Мигача и Шмекерленд — двама извънредно хитри мошеници със световна известност. Единият от тях, Мигача, неведнаж е лежал в затвора за измама. Мисля, че цялото им акционерно дружество е празна работа, тъй като, според мене, няма никакъв космически кораб и следователно няма никакви гигантски семена.
— Ако няма — добре, ами ако има?
— Ех, ако има, тогава двамата мошеници лесно ще спечелят много пари и ще станат богати и уважавани граждани.
Октоподъл нетърпеливо махна с ръка.
— Не говоря за това! — рече той. — Нищо лошо няма в случай, че те спечелят. У нас на никого не се забранява да забогатява за сметка на другите. Но какво ще стане, ако тук у нас наистина се появят тези гигантски растения?
— Какво ще стане ли? — измърмори Ракс. — Да си призная, не съм и помислял още за това.
— Но я си помислете: ако всеки недодялан бедняк почне да отглежда на своята нивица тези гигантски растения, той ще се прехранва и без да сее памук, пшеница или захарно цвекло за нас. Не е ли така?
— Май че е така — съгласи се Ракс.
— Кой ще иска в такъв случай да работи в нашите фабрики? — продължаваше Октоподъл. — Всеки ще предпочете да отиде на село и да почне да отглежда гигантски растения. Какво ще стане тогава с нашите печалби? От кого ще изкарваме фертинги, щом никой няма да работи за нас?
— О, но това е цяла катастрофа! — извика господин Ракс. — Може би е по-добре да закупим по-бързо всички тези проклети акции и да спрем построяването на летателен кораб?
— Мисля, че това не е изход — отговори Октоподъл. — Щом почнем да закупуваме акциите, те веднага ще поскъпнат и тогава няма да имаме достатъчно пари, за да ги изкупим всичките. Освен това ако ние спрем сега построяването на летателен апарат, някой друг ще го построи и без нас и в края на краищата ще докопа семената. Според мене, трябва да склоним, тези двама негодници, Мигача и Шмекерленд, да се пръждосат някъде заедно с парите. Тогава всички ще видят, че това е било обикновена измама и ще престанат да мечтаят за тези проклети семена.
— Гениално измислено! — възкликна господин Ракс. — С ваше разрешение аз веднага сядам в колата и заминавам за Давилон, за да преговарям с Мигача и Шмекерленд.
— Тръгвайте, господин Ракс. Разчитам на вас.
В резултат на този разговор на следното утро господин Ракс се яви в кантората на Дружеството за гигантски растения. Той купи няколко акции, ей тъй, за приличие, после извика настрана Мигача и Шмекерленд и им каза:
— Дошъл съм от град Грабенберг по нареждане на известния индустриалец Октоподъл, за да поговоря с вас. Ще можем ли да се видим някъде привечер?
Мигача и Шмекерленд бяха твърде любопитни да разберат какво ще иска от тях прочутият индустриалец и затова веднага се съгласиха. Щом свършиха работата си в кантората, те се отправиха към хотела, където беше определена срещата им с Ракс. Господин Ракс им предложи да вечерят заедно и само след минута тримата седяха пред една масичка в ресторанта.
Според обичая, свойствен на всички делови дребосъчета, господин Ракс започна разговора много отдалеч. Той се осведоми дали Мигача и Шмекерленд са идвали в град Грабенберг и като разбра, че вече са имали случай да посетят града, започна всячески да го хвали, твърдейки, че Грабенберг и неговите жители са най-умните, най-добрите и най-честните на света, а господин Октоподъл, който е кореняк грабенбергец, е на свой ред най-умният, най-достойният, най-честният жител на този град и освен това притежава такова огромно богатство, което мнозина и насън дори не са виждали.
Споменавайки за богатството, което притежаваше господин Октоподъл, пълните румени бузи на господин Ракс се разтегнаха в широка усмивка, а малко изпъкналите му блестящи очи неволно се притвориха. Той тръсна глава и сякаш събуден от приятен сън, реши, че е спечелил вече доброто разположение на събеседниците си към господин Октоподъл и каза: