Незнайко на Луната
- Автор: Носов Николай Николаевич
- Язык: болгарский
- Переводчик: Дона Минчева
- Жанр: Сказки народов мира
Электронная книга - «Незнайко на Луната». Краткое содержание книги:
— Сега имам само една мечта — каза той. — С парите, които успях да спестя, искам да купя от вашите акции, а когато получа семената — да се завърна в село да стопанисвам земята си.
— Добре сте го намислили! — възкликна Мигача. — Да стопанисваш собствената си земя, казвам ви, е цяло удоволствие. Ами много ли парички успяхте да спестите, позволете ми да ви попитам.
— Че те, парите, не са толкова много — петнадесет фертинга.
— Е, нищо, дайте ги тук тези петнадесет фертинга, а ние ще ви дадем петнадесет акции. Ще бъде чудесно, повярвайте ми! Да бяхте мъдрували цяла година, пак нямаше да измислите по-добро използуване на капитала си.
Дребосъчето извади от джоба парите, получи акциите и си отиде.
— Ето виждате ли — каза широко усмихнат Мигача. — Купувачът непременно ще си развърже кесията, ако поговориш с него от сърце. Купувачите обичат да си любезен с тях.
С всеки изминат ден желаещите да си купят акции ставаха все повече и повече. Незнайко и Козлето продаваха акции от сутрин до вечер. Мигача само току ходеше до банката. Там обменяше получените от продажбата дребни пари с по-едри и ги слагаше в огнеупорната каса.
Мнозина купувачи идваха в кантората много рано. От нямане какво да правят те се разтакаха по улицата, очаквайки отварянето на кантората. Това привличаше вниманието на минувачите. Малко по малко всички в града се научиха, че има голямо търсене на акциите на Дружеството за гигантски растения. Гражданите съобразиха, че с течение на времето цената на тези акции може да се повиши. Всички помнеха един изключителен случай, когато акциите на Нефтеното акционерно дружество, купени по един фертинг едната, се продаваха по-късно първом по два, после по три, после пет фертинга, а в деня, когато стана известно, че там, където се правеха проучванията, е бликнал най-сетне нефтен фонтан, цената на акциите изведнаж беше скочила на десет фертинга едната. Всеки, който беше продал акциите си в този ден, получи десет пъти повече пари, отколкото беше дал в началото.
Наслушали се на подобни акции, всички, които бяха успели да спестят за черни дни стотина-двеста фертинга, побързаха да купят от новите акции, за да ги продадат, щом цената им се повиши. В резултат на това двата милиона акции, които се пазеха в огнеупорните сандъци, бяха бързо разпродадени.
Търговията с акциите вървеше така успешно, че Мигача и Шмекерленд решиха да пуснат в продажба и акциите от останалите три сандъка.
— Не се знае дали ще можем да спечелим нещо от семената — казваше Шмекерленд, — май че по-добре е да продаваме акциите, докато дават пари за тях.
А за акциите наистина на драго сърце даваха пари. Купуваха ги сега вече не само жителите на Давилон, но и дребосъчетата, които идваха от други градове. Не проявяваха никакъв интерес към акциите само големите богаташи. Те бяха уверени, че Дружеството за гигантски растения е обикновено акционерно дружество, което скоро ще фалира и ще прекрати съществованието си. Защото богаташите прекрасно знаеха, че всички тези акционерни дружества и предприятия се основаваха само за да си сложи някой в джоба чуждите пари или по-просто казано, да се ограбват бедняците.
Но все пак се намери богаташ, който се заинтересува от акциите за гигантските растения. Това беше господин Октоподъл, един от най-богатите жители на град Грабенберг. По външния си вид господин Октоподъл не се различаваше с нищо от останалите грабенбергски богаташи, които не можеха да се похвалят с голяма красота изобщо. Той имаше широковато лице с издути страни, мънички, прилични на гвоздеи очички и извънредно тънък, притиснат от пълните бузи нос. Широкото му лице и подпухналите му бузи създаваха впечатлението, че господин Октоподъл е непрекъснато усмихнат и това му придаваше смешен вид. Все пак никой не се осмеляваше да му се подиграва, понеже този, който разговаряше с господин Октоподъл, не мислеше за неговата външност, а за парите му.
Състоянието на господин Октоподъл се изчисляваше на цял милиард фертинги, тоест той Беше милиардер, или както обичаха да се изразяват грабенбергските богаташи, господин Октоподъл струваше един милиард. Трябва да споменем, че богаташите от град Грабенберг (както впрочем и от другите градове) ценяха дребосъчетата не по техните способности, не за техния ум, доброта, честност и други подобни морални качества, а изключително по парите, които те притежаваха. Ако някое дребосъче успееше да събере капитал от хиляда фертинга, за него казваха, че струва хиляда фертинга. Ако друг разполагаше със сума само от сто фертинга, казваха, че той струва стотарка; ако ли пък някой нямаше и пукната пара, за него казваха с презрение, че е нехранимайко и не струва пет пари.