Хроника на едно предизвестено напускане (хемодиализен роман)
- Автор: Стоянова Рени
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Хроника на едно предизвестено напускане (хемодиализен роман)». Краткое содержание книги:
— Успокой се малко, така де, дръж се — добави и шефът.
— Ани, аз съм директен човек , винаги казвам веднага…
— Предупредена съм, че заради инж. Фонев аз ще пострадам!
— Глупости! — ядосано каза шефът. — Той брат му няма пострада, че му е брат, та…
— Брат му пък к’во има да пострадва! — учудих се аз.
— Ти пък к’во искаш сега? — дръпна се шефът. — Ще пострадаш, глупости…
— Да, може и да пострадам, че по някакъв начин съм се оплакала, затова ще пострадам. Като едното нищо! — викнах аз, без да пресипна, да ми се не надяваш.
— Глупости! Чисти глупости! — развика се шефът.
— Успокой се. В интерес на истината… — кротко ми заговори Скорчева, но шефът я прекъсна:
— Туй изречение си го избий от главата, че заради Форито ти ще пострадаш, няма такива работи, напротив…
— Така се говори.
— Сега, то може да се говори и за мене, че съм примерно педераст, че съм педофил, наркоман или какъвто и да е или продавам наркотици, нали…
— Аз съм се наслушала на приказки, доц. Фонев, затова искам черно на бяло…
— Абе чакай да видя рапорта, бе, да видя там какво толкова пише… — викна шефът.
— Сега как ще се разберем? Това (листчето) да го прибера ли или да го оставя тук?
— Остави го тука при мене, после ще видим.
— Я аз да си го прибера, пък после ми кажете, като сте готов да подпишете.
— Чакай да видя датите първо, бе, няма да ти го открадна, остави го тука, няма да му сменя датите, остави го…
— Хубаво, ако трябва, пак ще го напиша…
— Абе ти да не си криминален инспектор, бе, ето, виж, правя всичко и да не те викам от къщи, дойдох и по-рано, извиках и жената чак от Магистралово, без да е на работа. Исках да говорим малко по-спокойно, за да се обясни как е работата. Говорих предварително с нея, тя каза: „Няма такава работа“, нали така, д-р Скорчева?
— Да, доц. Фонев. Успокой се, чуваш ли, Ани?
— Ще се успокоя само, когато видя подпис. Колко пъти говорим, нищо не се протоколира в това отделение.
— Ама ти какво искаш, какво? Жената като се е оплакала, да го протоколираме ли?
— Не това, събрания като се правят.
— Викаш, събранията да се протоколират, кой да ги протоколира? Аз ли?
— Ами за какво имате секретарка, бе, доц. Фонев?
— Роза е в болнични, не знаеш ли, ма? Аз ли искаш да ги протоколирам?
— Ами пък една от нас ще ги протоколира в края на краищата. Аз работя тук от 15 години и стигнах дотам да се чувствам сега като мръсно коте и да се подиграват с мен.
— Чакай сега, бе, кой се подиграва с теб?
— Два пъти се пишат рапорти за мен и ме карикатурят. Д-р Скорчева си прави карикатури от мене!
— Ани! Няма такива неща!
— Нито към тебе, нито към никой няма. Към теб няма предявено нищо. Мога да ти се закълна, две деца имам, чакай, де, чакай, как да ти се закълна?
— Искам подпис. Аз за подписа говоря.
— Чакай сега да видя как стоят нещата, аз сега отивам на рапорт.
— И аз трябва да вървя, в залата са почнали вече…
— Никой няма нищо против тебе — повтори няколко пъти д-р Скорчева.
— Няма, я, аз също нямам — потвърди и доц. Фонев.
— Ще ви бъда много благодарна, ако само ми подпишете.
— Ани, аз… Ани, аз — заекна д-р Скорчева, — аз съм директен човек, разбери ме! Казвам веднага и никога не съм написала рапорт срещу никого. Говори с Латинка, тя ще ти каже, като беше сложила обикновен хепарин и ме пита пред болната, може ли нещо да направи, и казва, аз сега съм го направила по навик, и аз я извиках настрана и й казах: „По навик в къщи се мият тенджерите и чиниите, а тука, като дойде болният, не може по навик“. И тя не го прие като злонамереност. Ти защо сега ? Недей така. Искам да ти кажа, че аз реагирам в момента, няма да кажа нищо зад гърба ти и никога не съм казвала…
— Добре, де — прекъснах я аз, — ами това в лекарския рапорт?
— Лекарския рапорт ще го видиш.
— Аз съм го видяла.
— Донеси го да го види и доц. Фонев, тогава.
— Видял съм го и аз, не е да не съм го видял, но не мога да помня всичко.
— Ха така! Но за оня антибиотик помните, нали? За 15 години един антибиотик и всички помнят, и имаше и рапорт май.
— Пак ти повтарям, никакъв рапорт не съм ти пускал, иди да си провериш досието, ако искаш. Щото и аз не съм мръсник и зад гърба на хората не ги върша. Успокой се и стига сме се разправяли.
— То сега какво излиза? — обади се д-р Скорчева. — Излиза, че ти имаш нещо против мене, ти си пуснала рапорт срещу мене. Аз да мисля ли, че имаш нещо срещу мене?
— Мога ли да отивам да работя най-после, докога наистина да се разправяме? — нетърпеливо казах аз.
— Щото ти си си внушила разни неща, затуй ти казвам, че си си внушила…