Хроника на едно предизвестено напускане (хемодиализен роман)
- Автор: Стоянова Рени
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Хроника на едно предизвестено напускане (хемодиализен роман)». Краткое содержание книги:
— Ами прочетете го и на инж. Фонев, ако трябва — прекъснах го аз.
— Ще му го покажа, но той не възприема. Каквото и да направя, каквото и да му кажа, не възприема и това си е. Ти си мислиш, че аз решавам всичко тук, напротив… — при тези думи на лицето му се изписа огорчение.
— Вижте, мен Фонев сега не ме интересува, както решите с него. Има два рапорта там и…
— Идва днеска Писалев и ми вика, че трябвало да взема мерки. Вписал Фонев в рапорта, дето е слагал някакъв нов болен на апарат за хепатит С, нали си чула, ама какво да го правя, кажи ми…
— Моля ви се, нищо друго не искам, нищо, само искам да ми подпишете, че написаното в двата рапорта не отговаря на истината…
— Аз самият два пъти го четох, и на Станчев го дадох и той да го прочете, и на Веждов, и той го чете. И е точно тъй, както е рекла Зайкова, и да пише и да не пише, все тая, виж сега…
— Да, нали, нали!? — развълнувах се аз и станах от дивана.
— Да ти кажа ли как стават тия работи, да ти кажа ли? — попита ме шефът.
— Абе не ме интересува нищо друго… — и се опитах да му дам бележката да я подпише.
— Чакай да ти кажа, не бързай. Започват да го уволняват, примерно, и баща му отива при Големанов и после, не се ли сещаш?
— Абе сещам се, ама няма нищо черно на бяло срещу него, а срещу мене има. Това ми е мисълта. Ако може срещу мене да няма нищо, само това ми е молбата.
В този момент влезе д-р Скорчева.
— Добро утро, д-р Скорчева — казах аз. Тя не ми обърна внимание, поздрави шефа и седна на бюрото срещу него. Аз стоях права отстрани на бюрото на равно разстояние от двамата.
— Аз предлагам първо да решим въпроса със сестра Боянова — сериозно каза шефът. — Фонев още не съм го виждал. Ще го дам и на него да го прочете. На Зайкова го дадох да го чете… Значи, виж сега, твойто изречение, че ако стане нещо, всички ще влезем в затвора, а той ще се измъкне, за съжаление, е напълно вярно. Той няма да влезе, аз ще вляза, аз! Туй съм го казвал, аз ще вляза, а той ще се изкара, че е невменяем и пак ще се измъкне. Ще запаля една цигара — и щракна запалката, запали си цигара и се облегна назад, като повдигна предните крака на стола си и го наклони, докато опря о стената зад него.
— Ама аз почвам работа след малко, д-р… доц. Фонев! — пак грешка на езика ми, а шефовете не обичат да им бъркат титлите. — Само един подпис, моля ви се, нищо повече. Ако всичко е наред, ето, без да споменавам имена, без нищо, само това — и прочетох бележката.
— Ето д-р Скорчева — продължава доцентът, сякаш не е чул молбата ми — дошла е, без да е на работа, от къщи съм я извикал. Ако мислиш, че има някаква злонасоченост от нейна страна към тебе, кажи сега…
— Няма такова нещо! — обажда се Скорчева с пискливо от възмущение гласче — Внушаваш си!
— Може да си внушавам, но, вижте сега, думите отлитат, а написаното остава…
— Аз съм директен човек, Ани — прекъсна ме Скорчева. — Като видя, че някой нещо не е свършил, аз реагирам във момента, казвам каквото има. Нека доц. Фонев каже, идвала ли съм да му кажа, не съм доволна от тая сестра или от оная?
— С тебе много пъти сме говорили, че все ние двамата правим забележки и сме лошите и към болни, и към сестри, докато повечето от лекарите минават и нищо не казват. Те са добричките, а ние сме най-лошите, защото все се караме, така е.
— Виж какво, Боянова, нямам лично отношение към тебе. Никакво лично отношение, разбери!
— Ама това е само на думи, д-р Скорчева, на мен ми трябва само един подпис и нищо повече. Един подпис, какво толкова! — при тези думи повиших глас.
— Недей да правиш цирк! Успокой се, де — раздразнено каза доц. Фонев.
— Цирк ще стане, ако нямам подпис, доцент Фонев! Цирк ще стане, ако нямам подпис! Казвам ви го и искам да отивам да работя — и се раздвижих неспокойно.
— Въпросът е принципен — каза с ледено изражение Скорчева.
— Знам, че е принципен, знам и принципа, всичко това ми е ясно. Ще ми подпишете ли, доц. Фонев, или няма да ми подпишете?
— Не бързай, чакай малко — каза шефът. — Искам първо да знам какво се случило с болната.
— Нищо не се е случило. Ходихме заедно със сестра Стоименова. И тя може да ви каже, че болната каза: „Нещо ме боцна тука и ме задуши, ама ми мина“. Ама ми мина! Точно така каза. И аз ще отида да извикам д-р Скорчева, нали, и сега, ситуацията е такава, ако извикам д-р Скорчева, защото болната нещо я боцнало, ама й минало, д-р Скорчева ще каже, че й се подигравам, че я викам за щяло и за нещяло. Ама трябва вече да я викам за щяло и за нещяло. Сякаш съм сестра от вчера и не мога да преценя, да, случвало ми се и на мене нещо да ме боцне и да не мога да си поема дъх и после да ми мине…