Луната е наставница сурова
- Автор: Хайнлайн Роберт Энсон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Зарков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Луната е наставница сурова». Краткое содержание книги:
„Луната е наставница сурова“ е великолепна научнофантастична история в класическите традиции на „твърдата“ фантастика, гарнирана с лекота, хумор и динамичност, с която през 1967 г. печели наградата „Хюго“ за най-добър роман.
Луната е превърната в световен затвор, където земните власти изпращат най-неудобните хора. Поколенията се сменят, но стремежът им за свобода не угасва. Триста години след създаването на САЩ лунните затворници се опълчват срещу Земята. На тяхна страна са хилядите километри разстояние и суперкомпютър с чувство за хумор.
Узнахме веднага — Майк се обади на трима ни, докато Алварес и командирът на драгуните разнищваха случая в канцеларията на първия. Явно драгунският шеф без никакви затруднения бе спипал виновниците. Той и Алварес ги разпитваха един по един, а в почивките се джафкаха помежду си. Чухме началника на сигурността:
— Казах ти, че тези твои бандити трябва да имат свои жени! Предупредих те!
— Стига си дрънкал — отвърна офицерът. — Колко пъти да ти повтарям, че няма да ни пратят мацки. Важното сега е как да потулим историята.
— Да не си се побъркал? Надзирателят вече научи!
— Въпросът си остава.
— Ох, я млъкни и вкарай следващия.
Още в началото на мръсотията Уайо дойде при мен в работилницата, пребледняла под грима. Нищо не каза, обаче пожела да седне до мен и стисна силно ръката ми.
Разпитите свършиха и офицерът излезе от канцеларията на Алварес, който настояваше шестимата да бъдат екзекутирани на момента и смъртта им да се разгласи (твърде разсъдливо, но съвсем недостатъчно в това напечено положение). Командирът продължаваше да говори за потулване. Де ла Пас рече:
— Майк, надавай ухо там и слушай навсякъде, където можеш. Е, Ман? Уайо? Някакви планове?
Нямах. Не бях от студените, хитроумни революционери, чисто и просто исках да забивам подметките си в лицата, принадлежащи на тези шест чудовища.
— Не знам. Какво ще правим, Проф?
— Да правим ли? Вече сме яхнали тигъра, сега ще го хванем за ушите. Майк, къде е Фин Нилсен? Намери ми го.
Машината отвърна:
— Току-що се обади — и включи гласа на Фин за нас. — … на Южната станция. И двамата копои са мъртви заедно с пет-шест от нашите. Просто от нашите хора, не знам колко от тях са били в организацията. Пусна се някакъв дивашки слух, че убийците се развилнели, насилвали и избивали много жени в Комплекса. Адам, най-добре ще е да поговоря с Проф.
— Тук съм, Фин — отзова се Проф със силен и самоуверен глас. — Сега ще се размърдаме, принудени сме. Затваряй, вземай лазерните пушки и мъжете, обучени да боравят с тях — всички, които успееш да свикаш.
— Да! О’кей, Адам?
— Върши каквото Проф ти каза. После пак се обадѝ.
— Задръж, Фин! — прекъснах ги. — Тук е Мани. Искам една от тези пушки.
— Мани, не си се упражнявал.
— Щом е лазер, знам какво да правя!
— Мануел — твърдо отсече Де ла Пас, — затваряй си устата. Прахосваш времето, остави човека на мира. Адам, съобщение за Майк. „Атака — план четвърти.“
Примерът на професора спря и моето трепкане. Бях забравил — Фин Нилсен не биваше да разбере, че Адам Селене всъщност е Майк, — да, забравих всичко освен бесния си гняв. Компютърът каза:
— Проф, Фин прекъсна връзката, а когато това започна, поставих „Атака — план четвърти“ в пълна готовност. Никакви комуникации освен обичайното, което вече е постъпило за излъчване. Не искаш да го отрежа, нали?
— Не, просто продължавай с нашия „Четвърти“. Нула контакти със Земята и в двете посоки, ако има дори намек за новини. Щом дойде съобщението, задръж го и се посъветвай с мен.
Въпросният план беше схема за управление на комуникациите при тревога: смятахме да наложим цензура на новинарския поток към Земята, без да събудим подозрения. Майк бе подготвен да отговаря с множество гласове и да се извинява, че прякото аудиопредаване е невъзможно в момента, а пък записите не бяха проблем за него.
— Програмата задействана — съгласи се машината.
— Добре. Мани, синко, успокой се и си гледай твоята плетка. Остави на други да се бият. Имаме нужда от тебе тук, защото се налага да импровизираме. Госпожице Уайоминг, обади се и предай на Цецилия да измете всички доброволци от коридорите. Тези хлапета да си отидат по домовете и да останат там, нека майките им внушат и на другите майки същото. Но ако е по силите ни, не бива да позволим и деца да пострадат.
— Ей, сега, Проф!
— Чакай. Щом кажеш на Сидрис, заеми се с твоите стиляги. Трябват ни безредици в градските офиси на Управата — да нахлуят, да изпочупят всичко, искам трясъци, врява и разруха, — ако може обаче, без ранени. Майк, „Четвърти М“. Прекъсни връзките на Комплекса с изключение на твоите линии.
— Проф! — обадих се. — Какъв е смисълът да вдигаме бунтове тук?
— Мани, Мани! Това е Денят! Майк, новината за изнасилването и убийството стига ли до другите зайчарници?
— Нямам такава информация. Подслушвам на отделни места, превключвам наслуки. По пероните на подземката е тихо, без да броим Луна Сити. Току-що започна сбиване на Западната станция. Желаете ли да чуете?
— Не сега. Мани, припълзи дотам и виж какво става. Но не се намесвай и остани близо до телефон. Майк, вдигай пушилка по всички селища. Пусни новината по нашите групи и използвай версията на Фин, а не истината. Гаднярите изнасилват и убиват много жени в Комплекса… Ще ти дам подробности или ти сам ги измисли. Уф, би ли заповядал на стражарите по станциите в другите зайчарници да се приберат в казармите си? Искам бунт, ама не си струва да пращаме невъоръжени хора срещу копой с оръжие, стига да можем.