Луната е наставница сурова
- Автор: Хайнлайн Роберт Энсон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Зарков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Луната е наставница сурова». Краткое содержание книги:
„Луната е наставница сурова“ е великолепна научнофантастична история в класическите традиции на „твърдата“ фантастика, гарнирана с лекота, хумор и динамичност, с която през 1967 г. печели наградата „Хюго“ за най-добър роман.
Луната е превърната в световен затвор, където земните власти изпращат най-неудобните хора. Поколенията се сменят, но стремежът им за свобода не угасва. Триста години след създаването на САЩ лунните затворници се опълчват срещу Земята. На тяхна страна са хилядите километри разстояние и суперкомпютър с чувство за хумор.
Новият катапулт успешно мина изпитанието, обаче обкованите със стомана каменни снаряди се брояха на пръстите на едната ми ръка — лявата. А и катапултът не е оръжие, с което да стреляте по кораби и войници. Имахме идеи как да отблъснем нашественика, ала засега само идеи. Разполагахме на склад в Л-Хонконг с няколкостотин евтинки лазерни пушки (нали инженерите жълтурковци са печени), но малцина мъже бяха обучени да боравят с тях.
И още нещо. Управата изпълняваше и някои полезни функции. Купуваше лед и зърно, продаваше въздух, вода и енергия, упражняваше собственически права или контрол над дузина ключови места. Каквото и да ни носеше бъдещето, колелцата трябваше да се въртят. Може би прибързахме с погрома в градските офиси на тая Управа (аз си го помислих), защото архивите бяха погубени. Обаче Проф смяташе, че лунатиците до един се нуждаят от символ, който да мразят и унищожат. Е, тези офиси бяха най-достъпни и най-заменими.
Но Майк контролираше комуникациите — значи почти всичко. Отначало Проф сложи ръка на съобщенията от и до Земята, като повери на компютъра цензурата и фалшивите новини, докато съчиним какво точно да казваме. После добави подпрограмата М, която отряза Комплекса от останалата Луна, а с него — и обсерваторията „Ричардсън“ с нейните лаборатории: радиотелескопа „Пиърс“, селенофизическата станция и така до края. С тях също имахме проблеми. Земните специалисти идваха и си отиваха, оставайки най-много по шест месеца, ако си удължаха престоя на центрофугата. Повечето хора отдолу, заседнали по онова време на Луната, бяха учени, без да броим шепата туристи — трийсет и четирима. Нещо трябваше да направим с тях, но в момента стигаше да ги възпрем от бърборене със Синята планета.
Засега телефоните в Комплекса бяха прекъснати и Майк не позволяваше на капсулите да спират на никоя от тамошните станции, дори след като пуснаха транспорта, а това стана веднага щом Фин Нилсен и дружината му свършиха мръсната работа.
Случи се така, че Надзирателят не загина, ала ние и бездруго не искахме да го убиваме. Проф реши, че един жив Надзирател винаги би могъл да умре, но мъртъв не може да оживее, ако ни е нужен. Затова планът беше да го докараме до полусмърт — та да сме сигурни, че той и неговите стражари няма да се съпротивляват, — а после бързо да проникнем, докато Майк възстановява параметрите на въздуха.
Компютърът пресметна, че с вентилаторите на пълна мощност лесно ще свали кислорода до нула. Значи пет минути нарастваща хипоксия, пет минути аноксия50, сетне долният люк е разбит и Майк с все сила вкарва чиста струя, за да навакса до нормата. Не вярвахме това да убие хора, обаче би ги повалило в несвяст не по-зле от упойка. Рискът за нападателите идваше от възможността някой да си е навлякъл скафандър. Ех, и така надали имаше значение: хипоксията е коварна, можете да подбелите очи, без да усетите, че ви липсва нещо. „Любимата“ последна грешка на новаците.
Надзирателят оживя, с него и три от жените му. Но макар и жив, беше безполезен, мозъкът му прекомерно дълго бе подложен на кислороден глад и стана като растение. Никой от стражарите не оцеля, въпреки че бяха по-млади от Морт. Както изглеждаше, тази хипоксия можела и да чупи вратове.
В другите части на Комплекса нямаше пострадали. Щом светнахме лампите и подобрихме въздуха, всички се оправиха, включително шестимата изнасилвачи убийци, затворени в казармата. Фин реши, че е твърде милостиво да ги разстреля, затова влезе в ролята на съдия и назначи момчетата си за съдебни заседатели.
Съблякоха ги, вързаха им здраво ръцете и краката, после ги дадоха на жените в Комплекса. Гади ми се, като се сетя какво стана, но не вярвам да са се мъчили колкото Мари Лайънз. Жените са изумителни създания — сладки, мили, нежни и къде по-свирепи от нас.
Между другото да спомена и за куките. Уайо кръвожадно си точеше зъбите да ги елиминира, ама когато се захванахме и с тях, излезе, че не й стискаше. Очаквах Проф да се съгласи. Той обаче тръсна глава:
— Не, драга сеньорита, колкото и да ме отвращава насилието, с врага си можеш да постъпиш само по два начина — убий го или го направи свой човек. Всичко останало просто трупа неприятности за бъдещето. Щом си доносничил някога за приятелите си, ще го сториш отново, а ни предстои дълъг период, в който всяка кука би могла да стане опасна. Те трябва да си идат. И то публично, за да се замислят останалите.
50
Кислороден недостиг. — Б.пр.