Луната е наставница сурова
- Автор: Хайнлайн Роберт Энсон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Зарков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Луната е наставница сурова». Краткое содержание книги:
„Луната е наставница сурова“ е великолепна научнофантастична история в класическите традиции на „твърдата“ фантастика, гарнирана с лекота, хумор и динамичност, с която през 1967 г. печели наградата „Хюго“ за най-добър роман.
Луната е превърната в световен затвор, където земните власти изпращат най-неудобните хора. Поколенията се сменят, но стремежът им за свобода не угасва. Триста години след създаването на САЩ лунните затворници се опълчват срещу Земята. На тяхна страна са хилядите километри разстояние и суперкомпютър с чувство за хумор.
— Ще опитам.
Забързах се към Западната станция, но забавих крачка, щом наближих. Разярени люде изпълваха коридорите. Градът ревеше тъй, както никога не го бях чувал. Когато пресякох булеварда, различих викове и шум на тълпа откъм офисите на Управата, макар и да ми се струваше, че Уайо едва ли е имала време да се свърже със своите стиляги. Така и се оказа. Това, което Проф се опитваше да започне, връхлетя от само себе си.
Цареше истинска тъпканица и аз си пробивах път да видя каквото и бездруго знаех — копоите от паспортния контрол или бяха мъртви, или бяха избягали. Излезе, че са мъртви, но и трима лунатици с тях. Между които и момче не на повече от тринайсет години. Бе умряло с ръце, впити в гърлото на един от драгуните, а червената шапка още се крепеше върху главата му. Разбутах хората около обществен телефон и докладвах.
— Върни се — рече ми Проф — и разбери кои са стражарите. Искам техните фамилии и чиновете им. Срещна ли Фин?
— Не.
— Тръгнал е натам с три пушки. Кажи ми от коя кабина се обаждаш, иди прочети имената и ела пак до кабината.
Единият труп беше изчезнал. Бог знае какво щяха да го правят. Другият бе премазан, ала успях да се промъкна и да откъсна верижката с жетона от врата му, преди и него да отнесат нанякъде. Използвах лакти, за да се върна при телефона, но намерих там някаква жена.
— Госпожо — викнах й, — трябва да се обадя по този апарат! Спешно е!
— Ами заповядайте! Проклетото нещо се е развалило.
За мен проработи. Майк ми го пазеше. Казах на Проф името на копоя.
— Ясно. Не срещна ли Фин? Той ще те търси при кабината.
— Не съм… почакай, ей сега ми се мярна.
— О’кей, остани с него. Майк, имаш ли глас, който да се връзва с личността на тоя драгун?
— Съжалявам, Проф. Нямам.
— Все едно, направи го прегракнал и уплашен, възможно е командирът да не го различава добре. Или войникът би се обадил на Алварес?
— Би се обадил на своето началство. Алварес спуска заповедите си през него.
— Тогава се свържи с командира. Съобщи за атаката, помоли за помощ и издъхни по средата на думата. За фон вземи шум от безредици, може би и вик: „Ето го мръсното копеле!“, точно преди да умреш. Ще го измайсториш ли?
— Програмата приета. Няма страшно — весело отвърна Майк.
— Давай. Мани, искам да се чуя с Фин.
Замисълът на Проф беше да подмами свободните стражари от казармите, а хората на Фин стояха на позиции, за да ги пречукват, щом слязат от капсулите. Получи се чак до момента, когато Чвора Морт се опомни и накара малкото оцелели да го пазят, докато пращаше панически съобщения към Земята — нито едно не бе излъчено.
Изплъзнах се от надзора на Проф и взех лазерната пушка в очакване на втората капсула с драгуните. Изгорих двама, мина ми жаждата за кръв и оставих другите снайперисти да довършат взвода. Твърде лесно беше. Просто си подаваха главите от люковете и край. Половината взвод не искаше да излезе, но ги подпалиха и накрая те умряха както колегите си. По това време аз се върнах на предния пост до телефона.
Решението на Надзирателя да се свие в леговището създаде трудности в комплекса. Алварес бе убит, също и командирът на драгуните заедно с двама от първите жълтодрешковци. Ала купчина от тринайсет драгунчета и жълти се приюти при Морт, може и вече да са били там. Майк успяваше да подслуша само откъслеци. Но щом стана ясно, че всички врагове с оръжие се намираха в резиденцията на Надзирателя, Проф заповяда на компютъра да предприеме следващата стъпка.
Майк угаси осветлението навсякъде в Комплекса без покоите на Чвора Морт и намали кислорода до задушаване — не смъртоносно, обаче достатъчно беладжиите да не са във форма. А пък в стаите на самата резиденция кислородното съдържание падна до нула: десет минути чист азот. После хората на Фин, чакащи в скафандрите си на личната станция на Надзирателя, разбиха люка на въздушния шлюз и влязоха „рамо до рамо“. Луната беше наша.
Книга втора
Сганта се вдига за бой
14
Та значи вълна от патриотизъм се надигна в нашата нова нация и я обедини.
Нали така пише в историята? Ох, братко!
Имате честната ми дума: не изкуквате толкова при подготовката на революцията, колкото след победата. Ето ни и нас — поели конците твърде рано, нищо не е готово и трябва да свършим хиляда работи наведнъж. Управата на Луната предаде Богу дух, но Лунната управа на Земята и Федералните нации си бяха съвсем живички. Ако през последните седмица-две бяха стоварили кораб войска и пуснали в орбита някой кръстосвач, щяха да си вземат Скалата евтино. Бяхме тълпа.