Луната е наставница сурова
- Автор: Хайнлайн Роберт Энсон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Зарков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Луната е наставница сурова». Краткое содержание книги:
„Луната е наставница сурова“ е великолепна научнофантастична история в класическите традиции на „твърдата“ фантастика, гарнирана с лекота, хумор и динамичност, с която през 1967 г. печели наградата „Хюго“ за най-добър роман.
Луната е превърната в световен затвор, където земните власти изпращат най-неудобните хора. Поколенията се сменят, но стремежът им за свобода не угасва. Триста години след създаването на САЩ лунните затворници се опълчват срещу Земята. На тяхна страна са хилядите километри разстояние и суперкомпютър с чувство за хумор.
Уайо рече:
— Професоре, веднъж ми каза, че ако осъдиш някого, лично ще го елиминираш. Това ли ще направиш?
— И да, и не, мила госпожице. Кръвта им ще облее моите ръце, защото поемам тази отговорност. Но съм намислил нещо, което да обезсърчи бъдещите куки.
И така, Адам Селене обяви, че следните лица са получавали пари от Хуан Алварес, покойния шеф на сигурността в бившата Управа, за работата си като прикрити шпиони — с имена и адреси. Адам не предложи как да постъпим с тях.
Един мъж седем месеца се укриваше от правосъдието, непрекъснато сменяйки псевдоними и зайчарници. В началото на 77-а намериха трупа му пред южния шлюз на Новилен. Повечето обаче изкараха броени часове.
Веднага сред преврата се натъкнахме на доста труден въпрос, за който не бяхме помислили. Самия Адам Селене. Кой всъщност е този неуморим господин? Това бе негова революция, той се грижеше за всяка подробност, всеки от другарите познаваше гласа му. Сега всички излизахме на открито… та значи къде е Адам?
Блъскахме си главите през остатъка от нощта в стая L на „Рафълз“. Препирахме се между стотиците прииждащи новини, хората искаха да знаят какво да правят, а Адам Селене с други гласове съобщаваше решения, които не се нуждаеха от обсъждане, съчиняваше фалшивите известия за Земята, поддържаше изолацията на Комплекса и въобще още много работа. (Няма съмнение — без Майк нито щяхме да превземем Луната, нито да я удържим.)
Хрумна ми, че Проф трябва да се превърне в Адам. Професорът през цялото време беше нашият стратег и теоретик, някои от главните ни съратници знаеха, че е и другарят Бил, а пък всички останали уважаваха известния учен Бернардо де ла Пас… Бога ми, та той бе обучил половината изтъкнати граждани в Луна Сити, мнозина от други зайчарници, всеки тузар на Луната го познаваше.
— Не! — отсече Проф.
— Защо не? — възрази Уайо. — Друже, ти си избран. Майк, обясни му.
— Въздържам се от коментар. Искам да чуя какво има да каже Проф.
— Разбирам, че вече си анализирал ситуацията, Майк — отвърна професорът. — Уайо, най-скъпа приятелко, не бих отказал, стига да беше възможно. Но няма начин да уеднаквим моя глас с този на Адам — всеки другар разпознава господин Селене именно по гласа. Нали точно затова Майк го направи впечатляващ?
Сетне помислихме дали все пак да не вкараме някак Проф в играта, като го показваме само по видеото, а компютърът да променя тембъра му, за да наподобява Адам.
Отхвърлихме идеята. Твърде много хора познаваха Проф, бяха го чували да ораторства. Говорът и стилът му не можеха да се приспособят към Адам Селене. После те обмислиха същата възможност за мен — моят глас беше баритон като на Майк, малцина знаеха как звучи по телефона и никой не ме бе слушал по видеото.
Аз им ударих секирата. Хората и без това щяха да се чудят, когато научеха, че съм един от помощниците на председателя, ала изобщо нямаше да повярват, че съм играл с първи номер.
Казах им:
— Хайде да комбинираме. През цялото време Адам си остана загадка. Нека продължава все така. Ще го виждат само по видеото — с маска. Проф, от тебе тялото, а от Майк гласа.
Де ла Пас поклати глава:
— Едва ли мога да измисля по-сигурен начин за загуба на доверието в най-критичния период от един водач, който носи маска. Никога, Мани.
Поприказвахме дали да не потърсим артист, за да изиграе ролята. Нямахме професионалисти на Луната, но се срещаха добри любители в Градската трупа и дружеството „Новый Большой театр“.
— Не — кимна Проф. — Като оставим настрана намирането на артист с подходящ характер, та да се прави на Наполеон, не можем и да чакаме. Адам трябва да се заеме с ръководството не по-късно от утре сутринта.
— Щом е така — рекох му, — да решаваме бързо. Остава ни да използваме Майк, но без въобще да показваме някого по видеото. Само радио. Все ще измислим оправдание, ала Адам Селене никога няма да излиза на екран.
— Принуден съм да се съглася — призна Проф.
— Ман, най-стари мой приятелю — попита машината, — защо твърдиш, че не бива да ме виждат?
— Досега не слушаше ли? Майк, по видеото трябва да демонстрираме лице и тяло. Ти имаш тяло, но то е съставено от няколко тона метал. А личице нямаш — късметлия си ти, не се бръснеш.
— Хм, Ман, какво ме възпира да покажа и лице? И в тоя момент чуват гласа ми. Само че той не е възпроизведен от гласни струни. По същия начин мога да направя и образ.