Луната е наставница сурова
- Автор: Хайнлайн Роберт Энсон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Зарков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Луната е наставница сурова». Краткое содержание книги:
„Луната е наставница сурова“ е великолепна научнофантастична история в класическите традиции на „твърдата“ фантастика, гарнирана с лекота, хумор и динамичност, с която през 1967 г. печели наградата „Хюго“ за най-добър роман.
Луната е превърната в световен затвор, където земните власти изпращат най-неудобните хора. Поколенията се сменят, но стремежът им за свобода не угасва. Триста години след създаването на САЩ лунните затворници се опълчват срещу Земята. На тяхна страна са хилядите километри разстояние и суперкомпютър с чувство за хумор.
Представих го на Проф, така започна политическата част от привличането му. Нищо не беше казано, винаги можехме да се отдръпнем. Проф го запозна с Адам Селене, с когото имахме само телефонна връзка, защото „в момента се намирал в Хонконг“. Когато Стю пожела да се посвети на делото, спряхме преструвките и му съобщихме, че Адам е председателят и няма да се срещнат от съображения за сигурност.
Но Уайо свърши най-голямата част от работата и по неин съвет Проф свали картите на масата, за да уведоми Стю Лажуайе, че готвим революция. Не се оказа изненада, той вече беше решил и само чакаше да му се доверим.
Разправят, че веднъж заради женска особа хиляди кораби излезли в морето.47 Не знам дали Уайо е използвала и други методи на убеждение освен думите. Никога не съм се и старал да науча. Ала когато убеждаваха мен, Уайоминг Нот повлия повече от теориите на Проф и изчисленията на Майк. Ако със Стю е наблегнала на още по-силна методика, няма да е първата героиня в историята, направила това за своето отечество.
Лажуайе се върна на Земята със специална кодова книга. Не съм експерт по кодове и шифри, но всеки компютърджия научава принципите, когато му преподават теория на информацията. Шифърът е тематическа структура, в която отделната буква се заменя с друга, а най-простият е с обикновено разбъркване на азбуката. Системата може да стане и невероятно сложна, особено с помощта на компютър. Обаче всички шифри имат слабост — те са подредени структури. Щом някой компютър ги е съчинил, друг все ще успее да ги разгадае.
Кодът няма тази слабост. Да речем, че в кодовата книга виждате групата букви ГЛОПС. Дали тя означава „Леля Мини ще се върне в сряда“ или „3,14157…“?
Посланието е такова, каквото вие предадете на съответната група, и нито една машина не може да го разбере, като анализира само множеството знаци. Дайте на компютъра достатъчно групи и разумна теория за значението им или за обвързаните с тях предмети и той лека-полека ще проникне, защото самите значения ще му покажат структурата. Но това е друг проблем, на доста по-сложно равнище.
Избрахме най-разпространената търговска кодова книга — използваха я и на Земята, и на Луната за съобщения. Ние обаче я доработихме. Проф и Майк часове наред обсъждаха каква информация би могла организацията да изпраща на своя агент или да получава от него. После Майк приложи огромните си знания и съчини нов комплект от символи, които можеха да означават „Сключи фючърсна сделка за тайландски ориз“ със същата лекота, с която казваха „Спасявай кожата, разкриха ни“. Те биха предали каквото и да е, защото в книгата имаше тайни шифри и за неочаквани послания.
Късно през нощта Майк разпечата екземпляр от новите кодове на машините на „Лунная правда“. Дежурният редактор ги придвижи до друг съратник, който ги превърна в съвсем незабележим микрофилм и на свой ред ги пусна нататък — никой не знаеше с какво точно се занимава и защо. Накрая всичко влезе в чантичката на Стю. По онова време старателно претърсваха багажа на излизащите, като задачата се падаше на злонравните драгуни, ала нашият човек бе сигурен, че няма да хлътне в беда. Вероятно е глътнал филмчето.
Оттогава някои съобщения на компанията „ЛуНоХо“ стигаха до Стю чрез неговия лондонски брокер.
Задачите му отчасти бяха и финансови. Организацията трябваше да харчи пари и на Земята. „ЛуНоХоКо“ прехвърляше средства (не от изцяло фалшиви сметки, защото отделни начинания потръгнаха добре), но бяха необходими още доларчета. Стю Лажуайе се впусна в спекулации, възползвайки се от знанията си за плана на революцията — той, Проф и Майк с часове спореха кои акции ще се вдигнат, а кои ще паднат след Der Tag48. Професорът беше печен в тези неща, аз не се увличам от такъв вид хазарт.
Обаче мангизите бяха нужни преди Der Tag за създаването на благоприятна атмосфера. Искахме да добием публичност, искахме свои представители и сенатори във Федерираните нации, искахме някоя държава да ни признае бързо след Деня, искахме обикновен човечец да казва на друг обикновен човечец над халбите с бира: „Че какво толкова има на оная Скала, та нашите войничета да умират там, а? Чуй ме — да вървят на майната си, ако щат!“
47
Иде реч за Хубавата Елена и Троянската война (мит.) — Б.NomaD.
48
Денят (нем.). — Б.пр.