Луната е наставница сурова
- Автор: Хайнлайн Роберт Энсон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Зарков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Луната е наставница сурова». Краткое содержание книги:
„Луната е наставница сурова“ е великолепна научнофантастична история в класическите традиции на „твърдата“ фантастика, гарнирана с лекота, хумор и динамичност, с която през 1967 г. печели наградата „Хюго“ за най-добър роман.
Луната е превърната в световен затвор, където земните власти изпращат най-неудобните хора. Поколенията се сменят, но стремежът им за свобода не угасва. Триста години след създаването на САЩ лунните затворници се опълчват срещу Земята. На тяхна страна са хилядите километри разстояние и суперкомпютър с чувство за хумор.
Надзирателят отговори, че щом не среща разбиране в своите изключително скромни искания за още обучени служители по сигурността — повтарям, не неподготвени, ненадеждни и неподходящи осъдени престъпници, — той вече не бил в състояние да гарантира опазването на реда, камо ли пък по-големи пратки.
Подигравателно го запитаха — какво значение имало, че бившите затворници създавали безредици помежду си в своите дупки? Ако толкоз се безпокоял, помислил ли е за спиране на осветлението, така успешно приложено през 2021 година?
Тази размяна на заяждания ни принуди да преразгледаме графика си, да ускорим някои етапи и да забавим други. Точно като съвършената вечеря революцията трябваше да бъде „сготвена“ тъй, че всичко да се поднася в необходимия момент. Стю имаше нужда от време на Земята. Ние пък се нуждаехме от съответните контейнери, направляващите ги ракетни двигатели и свързаната с тях електроника, за да „мятаме камъни“. А стоманата ни създаваше трудности: в покупките, обработката и най вече в пренасянето й по плетеницата от тунели до мястото на катапулта. В нашата организация трябваше да стигнем поне до буквата К — около 40 000 души, — като последните нива подбирахме повече според желанието да се бият, отколкото според талантите, които търсехме дотогава. Липсваха ни оръжия срещу кацащи врагове. Налагаше се да преместим и радарите на Майк, без тях той би ослепял. (Самият Майк не можехме да мърдаме, понеже частите му бяха пръснати по цялата Луна. Но над централния му корпус в комплекса имаше хиляда метра скала и го заобикаляше стоманена обвивка, прикрепена към амортисьори. Управата бе предвидила, че след време някой току-виж решил да изтърси водородна бомба върху нейния команден пункт.)
Всичко това трябваше да направим, без да кипваме водата твърде рано.
Така че успокоихме нещата, които притесняваха Надзирателя, и се опитахме да пришпорим останалото. Смешника Саймън излезе в отпуск. Пуснахме мълва, че шапките на свободата не били особено изискани: е, запазете си ги все пак. Надзирателят вече не се стряскаше от късащи нервите обаждания. Престанахме да предизвикваме сблъсъци с драгуните — това не ги прекрати напълно, но поне намаляха.
Въпреки усилията да излекуваме болежките на Морт, появи се нещо ново, което ни разтревожи. Нямаше известие (или ние не го засякохме), че искането на Надзирателя за още войници е удовлетворено, ала той започна да премества хора навън от Комплекса. Служителите, които живееха там, взеха да си търсят дупки под наем в Л-Сити. Управата подхвана пробни сондирания и вибрационни тестове в един кубик49, долепен до Л-Сити, който бе подходящ за превръщане в зайчарник.
Тази стъпка можеше да означава, че Лунната управа планира да стовари необичайно много затворници. Можеше да означава и че мястото в Комплекса й е необходимо за друго, а не за жилищата. Майк обаче ни каза:
— Защо се залъгвате? Надзирателят ще получи подкрепленията и онова пространство ще се превърне в казарми за тях. Щях да чуя, ако имаше по-различно обяснение.
Тогава го запитах:
— Но, приятелю, как така не си чул нищо за тия подкрепления? Нали вече почти разпердушини кода на Надзирателя?
— Не, почти, а напълно. Ама с последните два кораба идваха тузове от Земята и аз не знам за какво говорят, когато са далеч от телефоните!
Затова опитахме да предвидим как ще се справяме с още десет фаланги — според Майк онзи кубик би побрал горе-долу толкоз хора. С помощта на компютъра бихме успели да си разчистим сметките и с такова гъмжило, но това означаваше да има убити, а не да извършим безкръвен преврат, както замисляше Проф.
Засилихме напъните да ускорим другите фактори. И изведнъж се озовахме в разгара на битката…
13
Нейното име беше Мари Лайънз, осемнайсетгодишна и родена на Луната, майка й била изселена през 56-а чрез Корпуса на мира. Никакви сведения за бащата. Изглежда, била безобидно човече. Работила като контактьорка в отдела за товарен транспорт и живеела в Комплекса.
Може би е мразила Управата и с удоволствие дразнила „Драгуните на мира“. Или всичко започнало като сделка, сключена хладнокръвно, както би сторила всяка сексамашина. Как бихме могли да научим? Участвали шестима драгуни. Не им стигнало, че я изнасилили (ако е било изнасилване), но се гаврили и иначе с нея, накрая я убили. Само че не се отървали особено ловко от тялото. Друга жена от гражданските служителки го намерила още топло. Разкрещяла се. За последен път в живота си.
49
Очевидно става дума за мярка, по-голяма от кубичен метър. — Б.ред.