Луната е наставница сурова
- Автор: Хайнлайн Роберт Энсон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Зарков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Луната е наставница сурова». Краткое содержание книги:
„Луната е наставница сурова“ е великолепна научнофантастична история в класическите традиции на „твърдата“ фантастика, гарнирана с лекота, хумор и динамичност, с която през 1967 г. печели наградата „Хюго“ за най-добър роман.
Луната е превърната в световен затвор, където земните власти изпращат най-неудобните хора. Поколенията се сменят, но стремежът им за свобода не угасва. Триста години след създаването на САЩ лунните затворници се опълчват срещу Земята. На тяхна страна са хилядите километри разстояние и суперкомпютър с чувство за хумор.
Пари за реклама, деньги за подкупи, пари за фалшиви организации и за проникване във вече съществуващи. Валута за разгласяване истинското положение в лунната икономика (Стю си тръгна претъпкан с числа), представено като научни изследвания, после и в общодостъпна форма. Пари за убеждаването на минимум едно външно министерство, че има сметка от Свободната Луна, долари за пробутване на идеята за лунния туризъм на някое голямо сдружение…
Да, сумите бяха внушителни! Стю предложи собственото си богатство и професор Де ла Пас не го разубеждаваше… където сърцето, там и портфейлът. И все пак — прекалено много разходи и прекалено много работа. Не знаех дали Стю ще може да се натовари и с една десета от това, само му стисках палци. Поне имахме канал към Земята. Проф твърдеше, че комуникациите с врага били жизненоважни във всяка война, ако желаем да я водим и приключим сполучливо. (Проф беше пацифист. Но също както с вегетарианството не допускаше туй да му пречи в разумното поведение. От него би излязъл страховит теолог.)
Щом Лажуайе се върна долу, Майк установи, че шансовете ни вече са едно от тринайсет. Попитах го какво става, по дяволите.
— Ех, Ман — търпеливо обясняваше той, — така рисковете нарастват.
Затворих си устата. По същото време, около началото на май, един нов фактор намали някои опасности и ни разкри съществуването на други. Част от Майк се занимаваше с микровълновите връзки между Земята и Луната: бизнес кореспонденция, научни данни, новинарски канали, видеотелефонни съобщения, редовната размяна на информация в Управата, както и свръхсекретните послания на Надзирателя.
Ако не броим последните, Майк успяваше да разчете целия поток, включително търговските кодове и шифри — за него разгадаването на шифрите бе като да реши кръстословица, а и никой не се съмняваше в тази машина. Никой освен Надзирателя, но подозирам, че той страдаше от мании към всякакви машинарии. Беше от ония хора, за които всичко, по-сложно от ножица, е вече объркано, загадъчно и незаслужено доверие. Направо ум на неандерталец.
Надзирателят употребяваше код, който нашето приятелче не бе зърнало нито веднъж. Прибягваше и до комбинации, дето не минаваха през Майк; вместо него използваше машинка-идиотче в кабинета на резиденцията си. Отгоре на това имаше уговорка със земната част на Управата да сменят цифрите през предварително определени интервали. Не се и съмнявах, че се чувства напълно подсигурен.
Компютърът разби структурите на шифрите му и разгада програмата за промените им, просто за да се разкърши. Не се занимава с кода, преди Проф да му предложи — не го интересуваше.
Но щом го помолихме, Майк почна да разчита и най-секретните съобщения на Чвора Морт. Трябваше да тръгне от нула. Преди бе изтривал тайните на Надзирателя веднага след излъчването им. Затова бавно, бавно взе да натрупва информация за анализ — мъчително бавно, защото Морт използваше метода само когато имаше нужда от него. Понякога между две съобщения минаваше цяла седмица. Ала постепенно Майк започна да събира различни вероятни значения за отделните буквени групи. Код не се разгадава отведнъж. Възможно е да знаете смисъла на деветдесет и девет групи в съобщението и пак да не схванете същността, понеже стотната си остава за вас все същата ГЛОПС.
Обаче и използващите кодове имат проблеми. Ако приемат ГЛОПС като ГЛОПТ, се получава неприятно. Всеки начин на общуване трябва да бъде допълнително защитен от загуба на информацията. И Майк задълба точно в тази допълнителна защита със съвършеното търпение на машина.
Той реши загадките на повечето групи в кода на Надзирателя доста по-скоро, отколкото предвиждаше, защото оня предаваше по-често отпреди, почти само на една тема (това също помогна) — сигурността и подривната дейност.
Бяхме докарали Морт до истерика, крещеше за помощ.
Докладваше, че нашите акции не преставали въпреки изпращането на две фаланги „Драгуни на мира“, и настояваше за достатъчно подкрепления, които да осигурят охраната на ключовите места във всички зайчарници.
Управата му заяви, че туй било нелепо, нямало как да му отделят още от ударните сили на ФН, тъй като ги губели завинаги по този начин, и не искаха дори да чуват от него такива неща. Ако му били необходими повече стражари, да си ги набирал измежду депортираните. Но скока на административните разходи задължително щяла да поеме самата Луна, не му разрешаваха да харчи за тяхна сметка. Дадоха му указания да докладва какви мерки е взел за увеличаването на пратките зърно съгласно изходящ номер не-знам-си-кой.