Отвъд залеза (Животът и любовите на Морийн Джонсън(Мемоари на една леко нередовна жена))

В четвъртък татко се върна у дома в състояние на напрегната възбуда. През цялото време си шушукаха с Брайън, а аз се въртях около тях и се напъвах да доловя нещо. Удроу настояваше дядо му — или който и да е — да изиграе един шах с него и най-накрая татко го метна на коляно, натупа го и го прати в ъгъла.

Случи се в петък. Война. Извънредните издания излязоха точно преди пладне и мъжът ми тръгна почти веднага — обади се на един колега офицер, лейтенант Бозел, който мина да го вземе, и двамата заминаха за форт Ливънуърт, мястото, на което трябваше да се явят в „деня М“. Дори не изчака да дойде повиквателната.

Брайън младши и Джордж си бяха вкъщи за обяд. Изчакаха баща им да тръгне и закъсняха за училище за първи път в живота си. Нанси и Карол се прибраха от училище — Централната гимназия, само на няколко пресечки от нас — точно навреме, за да разцелуват баща си на изпроводяк. Не ги попитах дали са избягали от час или са ги разпуснали по-рано — нямаше значение.

Татко козирува на лейтенант Бозел и на Брайън, а после тръгна право към трамвайната линия, без да се връща. Каза ми:

— Знаеш къде отивам и защо.

Съгласих се, че знам. Татко ставаше все по-неспокоен, откакто молбата му да постъпи на действителна служба бе отхвърлена.

Прехвърлих всичко на Нанси и си легнах… за втори път, тъй като по-рано бях назначила татко за детегледачка, така че ние с Брайън да можем да си легнем пак след закуска.

Но този път си легнах, само за да плача.

Към три часа станах. Нанси ми поднесе чай, мляко и препечена филийка. Не можах да я доям. Докато се лигавех с нея, татко се върна вкъщи. По-бесен не го бях виждала през живота си. Нищичко не ни обясни. Нанси му съобщи, че господин Бронсън се е обадил и е питал за него… и бентът се пропука.