Отвъд залеза (Животът и любовите на Морийн Джонсън(Мемоари на една леко нередовна жена))

Автор: Хайнлайн Роберт Энсон
Серия: История на бъдещето #27
Язык: болгарский
Переводчик: Светлана Комогорова
Жанр: Классическая проза

Электронная книга - «Отвъд залеза (Животът и любовите на Морийн Джонсън(Мемоари на една леко нередовна жена))». Краткое содержание книги:

Да се събудиш в едно легло с окървавен труп и котарак не е най-интересния начин да започнеш деня, но определено е интригуващо начало за роман… Морийн Джонсън е фигурата, която обединява разнообразни светове от различни времеви линии между деветнадесети и четиридесет и трети век. Тя е член на фондация „Хауард“ — общество от хора, които носят в себе си гена на дълголетието и овладяват изкуството за подмладяване. Сексът е основна тема в тази книга, а парадоксите на времето помагат да се преодолеят всякакви табута.

Перейти на страницу:

— Господин Бронсън! Толкова се гордеем с вас!

Не си спомням в подробности следващите час, два или колкото са били там. Седях, обвита в златна мъгла от горчиво-сладко щастие. Страната ми беше във война, мъжът ми бе заминал на война, но най-после бях разбрала дълбокия смисъл на „по-добре смърт, отколкото безчестие“ — сега знаех защо римлянките са казвали: „С твоя щит или върху него.“ Онези часове, в които вярвах, че моят възлюблен Теодор не е този, за когото съм го мислела, а страхливец, който отказва да защитава родината си — това бяха най-дългите и най-омразни часове в живота ми.

Всъщност не бях повярвала, че съществуват подобни недостойни човешки същества. Такива аз не познавах. А после, когато се оказа, че е просто лош сън, резултат на недоразумение, на погрешно разбрани думи… Бях чела някъде, че е удоволствие да си отдъхнеш от болката. Психолозите, общо взето, са тъпо племе, но тази нощ се радвах точно на това удоволствие. Дори и огньовете на либидото ми бяха озаптени и не се притеснявах за Брайни — толкова се радвах, че Теодор наистина е истински мъж, достоен за любов: герой, воин.

Големите ми дъщери се постараха с всички сили той да преяде, а Карол му зави сандвич за из път. Татко през цялото време сипеше мъжки съвети — стара пушка, която дава акъл на новобранец. Големите ми синове се прескачаха да правят това или онова за него и дори Удроу се държа почти възпитано. Най накрая всички се строиха да го целунат за сбогом, дори и Брайън младши, който беше отказал целувките, като изключим печатчетата по бузите на майка му сегиз-тогиз.

Всички — без татко — си легнаха… и дойде моят ред.

Винаги съм имала толкова желязно здраве, че изобщо не ми беше проблем да печеля евангелия за добро присъствие на неделното училище — така че не беше ли чудесно, че ми се намираха две евангелия точно когато ми трябваха? Изобщо нямаше нужда да се напрягам какво да напиша този път — онова, което бях написала на съпруга си, можеше да напише всяка Лукаста на всеки воин, тръгнал да се бие.

На редник Теодор Бронсън

Бъди верен на себе си и на страната си.

Морийн Дж. Смит

6 април 1917 г.

Дадох му го, той го прочете и после казах:

— Татко?

Той знаеше какво искам — прилично количество усамотение.

— Не.

Проклет да е! Наистина ли смяташе, че ще просна Теодор на чергата? Когато децата са будни и от тях ни дели само едно стълбище?

Е, може би щях да го просна.

— Тогава се обърни с гръб.

Прегърнах Теодор и го целунах — силно, ала целомъдрено… и се усетих, че една целомъдрена целувка не е достатъчна, когато се сбогуваш с воин. Оставих тялото ми да омекне, а устните ми да се разтворят. Езикът ми се преплете с неговия и му обещах безмълвно, че всичко мое е и негово.

— Теодор… пази се. И се върни при мене.

XIII.

Там

След като бяха отказали на баща ми да се върне на действителна служба в армейския медицински корпус, той получи и отказ да се запише редник в пехотата. Допуснал грешката да си покаже документите… в които пишело, че е роден през 1852 г. След това опита безуспешно да се запише в Сейнт Луис и най-накрая успя в Седми мисурийски пехотен доброволчески полк.

Тази нова стража на родината, съставена от твърде млади или твърде стари; от куцо и сакато… не придиряше на татко за годините (шейсет и пет) с оглед на желанието му да изпълнява тъпите задължения на сержант по снабдяването и факта, че не е нужно да бъде обучаван.

Много ценях решението на татко да живее при нас през това време. За първи път в живота ми се налагаше да бъда глава на семейство, а всъщност това не е в стила на Морийн. Обичам да бачкам здраво и да се старая с всички сили, а ключовите решения да взема някой по-едър, по-силен и по-голям от мене, който мирише на мъж. О, ако трябваше, можех да бъда и майка героиня. Пра-пра-прабаба ми Китхин убила трима злодеи с мускета на мъжа си, след като го ранили, а и татко ме беше научил да стрелям.

Но предпочитах да съм женствената жена на мъжествен мъж.

Брайън изрично подчерта, че не трябва да се оставям татко да ме командва, че аз трябва да вземам решенията — аз съм главата на семейството.

— Да използваш Айра, за да те подкрепя — чудесно! Но ти си шефът. Не му позволявай да го забравя, не позволявай и на децата ни да го забравят, а и ти не го забравяй.

Въздъхнах вътрешно и му отвърнах:

— Тъй вярно.

Брайън младши се справи достойно, когато изведнъж се оказа на мястото на баща си — но дванадесет години са твърде малко за този пост; хубаво беше, че дядо му се бе съгласил да остане при нас. Брайън младши и брат му Джордж продължиха да работят — разнасяха „Джърнъл“ и палеха уличните лампи и пак носеха отгоре до долу шестици. Когато лятото свърши и застудя, започнах да ставам като тях в четири и половина сутринта, за да им приготвям топло какао, преди да излязат. Харесваше им, а и аз се чувствах по-добре, като ги изпращах на работа, преди да е съмнало. Зимата на 1917–1918 г. беше сурова — увиваха се като ескимоси.

Перейти на страницу:

Сюжет

Атмосфера

Главный герой

Общее впечатление

Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)

Не работает?