Отвъд залеза (Животът и любовите на Морийн Джонсън(Мемоари на една леко нередовна жена))
- Автор: Хайнлайн Роберт Энсон
- Серия: История на бъдещето #27
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светлана Комогорова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Отвъд залеза (Животът и любовите на Морийн Джонсън(Мемоари на една леко нередовна жена))». Краткое содержание книги:
— Досието ми не е чак толкова чисто, скъпи мой. Онова, което направих с преподобния доктор Езекийл, беше глупаво и безразсъдно. Само като се сетя и се изчервявам.
— Зеки Гърка беше ритуалът ти за посвещаване, любима моя. Тогава направо си изкара ангелите и вече никога няма да рискуваш с мъже второ качество. Това е киселинният тест за зрялото прелюбодейство: какви хора избираш, за да споделят малките ти бягства. Всички останали фактори произтичат от този избор. Бронсън, който може и да ти е братовчед, а може и да не е — би ли се гордяла, ако сега, тази нощ, той е тук в леглото с нас? Или ще ти е неудобно? Би ли била щастлива от това? На колко го оценяваш тоя пич?
Помислих си за киселинния тест на Брайни и го приложих наум към господин Бронсън.
— Брайън, не мога да дам оценка. Завива ми се свят и изобщо не мога да го преценя.
— Искаш ли да поговоря с татко Айра за него? Нищо не може да замъгли погледа на Айра.
— Бих искала. О, недей да споменаваш, че искам да си легна с господин Бронсън — татко ще се притесни, ще каже „мрррф!“, ще изсумти и ще се изнесе тържествено от стаята. Освен това знае. Усещам го.
— Разбирам. Естествено, Айра те ревнува от лъскавото гражданче. Така че изобщо няма да засягам тази страна на темата.
— Да ревнува? Татко? Мене? Как може?
— Любов моя, ти си извънредно сладка, но за сметка на това си малко тъпичка. Айра може да те ревнува — и те ревнува — по същата причина, по която аз бих ревнувал Нанси. Защото не мога да я имам. Защото и Айра те иска и не може да те има. Докато аз няма защо да те ревнувам, защото те имам и знам, че твоите богатства са неизчерпаем извор. Онова прекрасно цвете между сладките ти бедра е първичният рог на изобилието — бих могъл да го споделям с мнозина до безкрайност без никаква вероятност богатствата му да се изчерпят. Но за Айра то е недостижимо — съкровището, което никога не би могъл да докосне.
— Но татко може да ме има, когато си поиска!
— О-па! Да не би най-после да си му смъкнала гарда?
— Не, да му се не види! Не се поддава.
— О… Значи положението не се е променило. Айра дори не би те докоснал — по същата причина, поради която и аз не бих докоснал Нанси, макар да не съм чак толкова благороден, колкото е той. По-добре ще е да предупредиш Нанси да се варди много и да си закопчава всичките копчета, когато си има работа с горкичкото си старо слабоволно татенце.
— Проклета да съм, ако й го кажа, Брайни. Ти си единственият мъж в целия свят, за когото съм абсолютно сигурна, че не би наранил Нанси по никакъв начин. Ако тя успее да ти смъкне гарда, ще викам за нея — току-виж ме е научила на нещичко за това как да се справя с моя упорит и неподатлив на съблазън старец.
— Добре, рижава леконравничке — ще задуша Нанси и ще те разкарам. Да ти е за урок!
— Уф, че ме е страх. Да ти кажа ли един майтап? Брайън младши искал да разгледа. И Нанси му позволила.
— А стига бе!
— Точно така. Останах с каменна физиономия — нито се разхилих, нито се престорих на шокирана. Брайън младши й рекъл, че никога не е имал възможност да види по какво точно се различават момичетата от момчетата…
— Що за глупости! Всичките ни деца са виждали братчетата и сестричетата си голи — така сме ги възпитали!
— Но, миличък, в това, което е казал, наистина има някакъв смисъл. Разликата при момчета си виси там навън и се вижда; момичешкото на момичето е предимно вътре и не се вижда — освен ако тя не легне и си го покаже. И точно това направила Нанси. Легнала, запретнала си халата — тъкмо излизала от банята — разтворила си широко краката, дръпнала встрани срамните си устни и му показала дупчицата, от която излизат бебетата. И сигурно му е намигнала с нея. Вероятно на нея й е харесало. На мене би ми харесало, но никой от братята ми не го е искал.
— Разгулна моя, май засега не сме открили нещо, дето да не ти харесва.
Замислих се над това.
— Като че ли си прав, Брайън. От някои неща малко боли, но през повечето време си прекарвам чудесно. Дори и тази тъга по господин Бронсън повече ме радва, отколкото ми причинява болка… защото мога да разкажа всичко на любимия си съпруг, без той да престане да ме обича.
— Искаш ли да кажа на Айра да уреди нещата? Да го помоля да си затвори очите и да те варди, точно както бих направил аз?
— Ъ-ъ, нека да изчакаме, докато преценим господин Бронсън. Ако го одобриш, на мига ще се разгащя! Ако не го одобриш, ще продължа все така успешно да се правя пред него на девствена весталка. Но както ти казах, главата ми се е завъртяла и хич не мога да давам преценки. Имам нужда от хладния ти разум.
В четвъртък и „Поуст“ и „Стар“ писаха, че президентът Уилсън е помолил Конгреса да обяви, че Съединените американски щати са в състояние на война с Германската империя. В сряда чакахме уличните вестникарчета да изкрещят „Извънредно издание!“ или телефонът да зазвъни, или и двете, ала не дочакахме. Настояхме децата да отидат на училище, макар че не искаха. Особено Брайън младши. Удроу беше съвсем непоносим — трябваше да се удържам да не го шибам твърде често с пръчката.