Нови хиляда и една нощ
- Автор: Стивънсън Робърт Луис
- Язык: болгарский
- Переводчик: Борис Миндов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Нови хиляда и една нощ». Краткое содержание книги:
Това беше единственото приключение в моя живот, преди баща ми да стигне върха на материалното благополучие, а аз — да навърша седемнайсет години. Бях още невинна и весела като дете, грижех се за градинката си и тичах по баирите в безгрижна наивност, не мислех нито за кокетство, нито за материални облаги и макар че погледът ми се спираше на собствения ми образ в огледалото или в някой горски извор, то беше за да търся и разпозная образа на родителите си. Но ми било писано страховете, които отдавна подтискаха други, да се стоварят върху моята младост. Един мрачен, облачен следобед се тръшнах на дивана, прозорците бяха отворени към верандата, където майка ми седеше с плетивото си, а когато баща ми дойде от градината и седна при нея, разговорът им, който чувах ясно, толкова ме потресе, че лежах като замаяна, без да помръдна от мястото си. — Ударът дойде — каза баща ми след продължително мълчание.
Чух как майка ми подскочи и се обърна към него, но нищо не отговори.
— Да — продължи баща ми, — днес получих опис на цялото си имущество, на цялото, повтарям, на това, което скришом съм дал в заем на хора, чийто живот носи отпечатъка на ужаса, и на това, което съм заровил собственоръчно в голата планина, когато там нямаше и птичка на небето. Нима въздухът може да разнася тайни? Нима хълмовете са прозрачни като стъкло? Нима камъните, по които стъпваме, запазват отпечатъци, които ни издават? О, Люси, Люси, защо дойдохме в такава страна!
— Но в това няма нищо ново и страшно — отвърна майка ми. — Обвиняват те в укриване. В бъдеще ще плащаш повече данъци и ще те глобят. Наистина тревожно е, че всяка наша стъпка се следи и най-съкровените ни тайни се знаят. Но какво чудно има в това? Нима отдавна не се боим и не подозираме всяко стръкче трева?
— Дори и сенките си! — възкликна баща ми. — Но всичко дотук е нищо. Виж писмото, приложено към описа.
Чувах как майка ми прелиства страниците и известно време тя мълча.
— Виждам — произнесе тя най-сетне, а после продължи с тон на четец: — „От верующ, така щедро дарен от провидението със земни блага, Църквата очаква някакъв изключителен знак на уважение.“ Тук е разковничето. Не съм ли права? Тези думи те плашат, нали?
— Тези думи — повтори баща ми. — Люси, помниш ли Пристли? Два дни преди да изчезне, той ме заведе на върха на едно усамотено възвишение, оттам виждахме на десет мили наоколо; ако наистина тук има кътче, където човек да не е заплашен от шпиони, то може да бъде само на това място, но когато ми разказа и чух историята му, трепереше като трескав от страх. Той също получил такова писмо и ме помоли за съвет какво да отговори — дали да предложи една трета от имуществото си. Казах, ако му е скъп животът, да увеличи дарението и преди да си тръгнем, удвои сумата. Ала два дни след това изчезна… изчезна посред бял ден от главната улица на града… изчезна завинаги. О, боже — провикна се баща ми, — с каква магия изтръгват така живота от здраво тяло? Какъв начин на умъртвяване владеят, та не оставя никакви следи и тази жива плът, тези силни ръце, този скелет, който може да изтрае с векове в гроба, изчезва за миг от осезаемия свят? Самата мисъл за това навява по-голям ужас дори от смъртта.
— Нима не можем да разчитаме на Грирсън? — запита майка ми.
— Откажи се от тази мисъл-отвърна татко. — Той знае всичко, което зная и аз, и няма да си помръдне пръста да ме спаси. Освен това властта му е малка и е изложен може би на по-голяма опасност от мен, защото също живее усамотен, оставя жените си без грижи и надзора открито го сочат като неверник и ако не откупи живота си с по-висока цена… но не, не вярвам, не го обичам, но не вярвам.
— Какво не вярваш? — попита мама, а после извика с променен тон: — Но всъщност какво значение има това? Абимелех, има само един изход — да бягаме!