Най-страхотното шоу в космоса
- Автор: Ранкин Робърт
- Язык: болгарский
- Переводчик: Павел Талев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Най-страхотното шоу в космоса». Краткое содержание книги:
Ала това не е обикновен цирк. Това е циркът на професор Мерлин, който пътува между планетите в параход от викторианската епоха. Артистите в този цирк изпълняват номера, които чисто и просто са невъзможни. А професорът има една задачка за Реймънд — той трябва да освободи двеста пленници, задържани на Сатурн и да спаси Земята до петък.
На най-добрия приятел на Реймънд — Саймън — също не му е лесно. Той несправедливо е обвинен в убийство, след което попада в лапите на зловещата организация З. В. Я. Р. (членовете й очакват края на света, като се прекланят пред култа на получовека-полупиле Сатан-Кокошката). Дори с помощта на книгата от бъдещето нещата май трудно ще се оправят до петък…
— Той е най-добрият ми приятел. — Реймънд я сграбчи здраво през кръста, когато тя направи няколко резки завоя. — Опитах се да се престоря, че съм Саймън. Използвах дързостта му. Както и глупостите, с които обърква събеседниците си. Наистина го бива в това. Винаги когато е изпаднал в беда, може да се измъкне с приказки.
— Този Саймън ще да е много интересен мъж.
— Да, такъв е. — Реймънд се засмя. — Едно ще ти кажа. Не си представям положение, от което той да не може да се измъкне с приказки. Страшен пич е Саймън. Направо страшен пич.
Саймън беше целият плувнал в пот.
— С… С… С… Сатан-Кокошката? — каза със заекване той. — Не може да бъде.
— Вселил се е в тази птица. — Дългият Боб имитира с пръсти пърхане на крила. — Никога не съм предполагал, че подобно нещо е възможно. Мислех, че пилетата са си просто пилета, но не са. Те ги знаят тия работи. А сега ги знаем и ние.
— Знаем ги — казаха в хор останалите. — Ние от З. В. Я. Р. ги знаем.
Саймън пак си знаеше, че не бива да задава въпроса, но много му се искаше да разбере.
— Какво означава З. В. Я. Р.? — попита той.
— З. В. Я. Р. ли? — Дългият Боб се приведе по-близо към него. Саймън се сви на стола. — З. В. Я. Р. — каза птицефермерът — означава Земляци Величаещи Явлението Реинкарнация.
— Реинкарнация?
— Реинкарнация.
— Да бе, как не се сетих. Реинкарнация.
— „Реинкарнация“ означава „прераждане“, тъпанар такъв — каза хубавицата.
— Естествено става дума за прераждането на Сатаната — обясни Дългият Боб.
— Естествено. — На лицето на Саймън се появи измъчена усмивка. — Пък аз все си мислех, че З. В. Я. Р. е съкращение на Звено за Внезапен Яростен Рекет.
— Тъпанар — каза хубавицата.
В очите на Дългия Боб се беше появил фанатичен блясък.
— Ние сме избраниците, разбираш ли? Защото Той се излюпи при нас. За да се стигне до Него, се е преминало през хиляди поколения птици, милиарди и милиарди пилета. Сънувах сън, разбираш ли. Имах видение. Те ми отвориха очите. Те ми говориха.
— Пилетата ли? — попита Саймън.
— Пилетата — каза Дългият Боб.
„Божичко, Божичко, Господи Божичко“ — помисли си Саймън.
— Бях пиян — продължи Дългият Боб.
— Ще ми се и аз да бях — каза Саймън.
— Паднах. Беше в птичарника. И тогава те ми проговориха. Те могат да говорят, пилетата де. Ако поискат. Проговориха ми. Казаха, че са избрали мен.
Саймън не продума.
— Избрали ме да бъда баща на Преродения.
Саймън пак не продума.
— И така, аз дадох семето си на великата кокошка-майка.
Този път Саймън продума.
— Ти си чукал бройлер? — попита той.
Ръцете на Дългия Боб стиснаха Саймън за гърлото и го смъкнаха от стола.
— Дръж си богохулстващия език зад зъбите! — изрева бащата на Сатан-Кокошката.
— Добре де, добре. Извинявай. — Сега ръцете на Саймън бяха до лакти в парите. Чувството беше прекрасно. Той наистина искаше да си ги върне. Но с пари или без тях, първата му задача беше да офейка. А втората — да извика армията да хвърли една ядрена бомба върху онзи „Ужас в кокошарника“13.
Саймън си спомни бригадния генерал, който командваше онази част с инициали Р. О. Т. А. (Редовен Отдел на Техничарите Активисти) в романа „Доктор Ху“. Той ще бъде онзи момък, който телефонира и вдига юнаците от Р. О. Т. А. по тревога. Р. О. Т. А. срещу З. В. Я. Р. Точно така.
Така. Беше дошло времето да офейква.
— Е добре, достатъчно. — Саймън се освободи от хватката на птицефермера. — Стига вече. Всичко сте объркали. Знаех си, че ще стане така. Имате късмет, че дойдох.
— Тоя да, не откачи? — попита Дейв Войнишката стойка.
— Ти изобщо не трябва да си тук — каза Саймън на Дейв. — Ти трябва да си вкъщи и да очакваш едно важно телефонно обаждане.
— Какви са тия дрънканици? — Физиономията на Дейв изрази недоумение.
— Що се отнася до вас тримата… — Саймън се обърна към момчетата от „Римска свещ“ — в момента трябва сте във „Веселите градинари“ за побоя.
— Побоя ли? — попита Кевин от „Римска свещ“. — Какъв побой?
— Ами побоят, дето ще му го теглите на Пол.
— Защо? — Сега беше ред на Кевин да изрази недоумение.
— Не мога да ви кажа. — Саймън се обърна към Дългия Боб. — Не мога да им кажа, нали?
— Не можеш ли? — Дългият Боб също изпита леко недоумение. Но в интерес на истината основното, което чувстваше, беше чисто и просто все по-засилващо се раздразнение. — Какво имаш предвид?
— Книгата. — Саймън намигна на Дългия Боб и пооголи зъби в усмивка. — Книгата от бъдещето. Книгата, която ти така отчаяно желаеш. Книгата, която е у мен.
13
Разказ на ужасите от Килгор Филиз. — Б.пр.