Гробище за лунатици (Друга приказка за два града)
- Автор: Брэдбери Рэй Дуглас
- Язык: болгарский
- Переводчик: Филипина Филипова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Гробище за лунатици (Друга приказка за два града)». Краткое содержание книги:
— О, Боже. Кръмли, млъкни малко.
— Млъкни! Това отговор ли е?
— Мисля.
— Та пушек се вдига, нали? Кое от двете е вярно? Че никой няма представа какво прави Звяра и поради това всеки се страхува от неизвестността или че всички знаят и това ги кара да се страхуват още повече, защото Звяра е научил толкова много мръсотии, че може да иде където си иска, да си прибере парите и да се мушне зад стената? Не се осмеляват да го докоснат, защото сигурно разполага с адвокат, който ще разпрати писмата, където трябва, в случай на смърт. Е? Кое от двете е? Или имаш трета версия?
— Не ме изнервяй. Все повече се потискам.
— Е, никак не ми се иска да става това — отвърна Кръмли, кисел като лимон. — Извинявай, че те притесних, но не мога да се движа с мудната скорост на дедукциите ти. Допреди малко търчах по тунела, преследван от криминалния търтей, който ти раздразни. Дали сме попаднали на гнездо на мафията или само на един вманиачен акробат? Обещания, обещания! Къде е Рой? Къде е Кларънс? Къде е Звяра? Покажи ми едно, поне едно тяло! Е?
— Почакай — млъкнах, извърнах се и направих няколко крачки.
— Къде отиваш? — изрева Кръмли.
Тръгна след мен нагоре по хълма.
— Къде сме, по дяволите?
Присви очи и се огледа.
— Голгота.
— Какво е това там?
— Три кръста. Нали искаше тела?
— Е?
— Имам едно ужасно предчувствие.
Протегнах ръка към основата на кръста. Стана лепкава и замириса на нещо сурово като живота.
Кръмли направи същото. Подуши пръстите си и кимна, след като усети какво има по тях.
Погледнахме нагоре.
Бе тъмно, но не след дълго очите ни привикнаха на мрака.
— Там няма тяло — каза Кръмли.
— Да, но…
— … е имало — довърши той и тръгна към Грийн Таун.
— И.Х.? — прошепнах аз. — И.Х.?
Кръмли се провикна от ниското:
— Стига си стърчал там!
— Гледай си работата!
Преброих до десет, избърсах очи с опакото на юмруците си, издухах си носа и заслизах.
Поведох Хенри и Кръмли към къщата на баба и дядо.
— Ухае на люляк и здравец — отбеляза Хенри с вирнат нос.
— Да.
— На косена трева, лак за мебели и много котки.
— Студиото има нужда от ловци на мишки. Стъпалата са тук, Хенри. Осем нагоре.
Стигнахме задъхани до верандата.
— Господи… — погледнах хълмовете на Йерусалим отвъд Грийн Таун и водите на Галилея от другата страна на Бруклин. — Трябваше отдавна да се досетя. Звяра не е отивал в гробището, а в студиото! Хубав номер. Да използваш тунел, за който никой нищо не подозира, и да шпионираш жертвите, за да ги изнудиш. Малко ли ги беше изплашил с онова тяло? Взел си е парите, стреснал ги е пак и очаква още.
— Ако наистина така прави — каза Кръмли.
Поех въздух, потреперих и го издишах.
— Има още един труп, който не съм ти показал.
— По-добре недей.
— Този на Арбътнот.
— Прав си, по дяволите!
— Някой го е задигнал. Преди много време.
— Не, господинчо — намеси се Хенри. — Тялото никога не е било в гробницата. Тя бе по-чиста от хладилник.
— Тогава къде е било то през всичките тези години? — попита Кръмли.
— Ти си детективът, а не аз.
— О’кей — примири се той. — Да си представим следното. Лудо веселие за празника на Вси светии. Някой пуска отрова в пиенето. Подава чаша на Арбътнот точно в момента, когато той си тръгва. Арбътнот умира на кормилото и се блъска в съседната кола. Следите са заличени. Аутопсията показва, че в тялото има отрова в достатъчно количество да умори и слон. Затова преди погребението изгарят вещественото доказателство. Арбътнот излиза като пушек през комина. И саркофагът му остава празен, както усети Хенри.
— Разкрих ги, нали? — потърси комплименти Хенри.
— Звяра е знаел, че гробницата е празна и е решил да я използва като база. Закача двойника на Арбътнот на стената и гледа как мравките започват да се щурат панически. Е?
— Това още не обяснява връзката между Рой, Звяра и Кларънс.
— Боже, спаси ме от това изчадие! — извика Кръмли към небето.
И бе спасен.
В студиото се разнесе страховито трещене, боботене, вой на клаксон и викове.
— Това е Констанс Ратиган — отбеляза Хенри.
Констанс паркира пред старата къща и изгаси мотора.
— Дори когато е превъртяла ключа, пак чувам звука на мотора — добави Хенри.
Посрещнахме я на входната врата.
— Констанс! — възкликнах аз. — Как се промъкна през охраната?
— Лесно — изсмя се тя. — Пазачът беше от старата гвардия. Припомних му как веднъж се бях нахвърлила върху него в мъжката спортна зала. Докато се червеше, профучах покрай него. Да остана на място, ако това не е най-великият слепец на света!