Забавна Библия
- Автор: Таксиль Лео
- Язык: болгарский
- Переводчик: Любомир Павлов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Забавна Библия». Краткое содержание книги:
На български език книгата се превежда за първи път от последното руско издание.
Това „чудо“ показало ясно, че бог утвърждава именно Аарона в неговото жреческо звание. Народът се сметнал убеден и обещал да не роптае вече срещу левитите (гл. 17).
Въпрос: ако това чудо е било така убедително, защо и за какво бог поразил с мор 14 700 души, неповинни в никакъв заговор?
Глава 19 на книгата „Числа“ е изцяло посветена на много важния епизод: бог поискал да му заколят млада червена телица без недостатъци и никога не впрягана. Намерили телица, довели я при жреца Елеазар и той напръскал с кръвта на закланата телица „седем пъти към предната страна на скинията на събранието“ (ст. 4).
В 20 глава се казва, че странниците пристигнали отново в пустинята Син. Местността била лишена от вода. Отново ропот в народа, отново удар с жезъла по скалата, отново вода — ново „чудо“! „И дигна Моисей ръката си, и удари дваж о скалата с жезъла си и протече много вода, и пи народът и добитъкът му“ (ст. 11).
Много просто! Като нямат месо, емигрантите все пак имат стада!
По-нататък бог отец заповядал на Моисей, Аарон и сина му Елеазар да се изкачат на планината Ор. Като стигнали на върха, съобразно с получените свише разпореждания, Моисей свалил одеждите на Аарон и ги надянал на Елеазар, а Аарон веднага умрял. Тогава той бил на 123 години.
В тази пустиня „царувал“ някой си Арад. Като узнал за приближаването на евреите, той тръгнал в поход, разбил тяхната многобройна армия и взел пленници. Дълбоко огорченият еврейски народ се обърнал към бога с молитва: „Ако предадеш тоя народ в ръцете ми, ще наложа заклятие (върху тях и) върху градовете им. Господ чу гласа на израиля и предаде хананейци в ръцете му“ (Числа, гл. 21, ст. 2–3).
При второто сражение нашите емигранти победили хананейците, изтребили ги и извършили обещаното на бога разрушение на градовете им. Но после те свърнали на юг и отново задълбали в пустинята Фаран. Сега заради новия им ропот доброто боженце им изпратило „отровни змии“, които „хапеха народа и много свят измря от (синовете) израилеви“. Тогава Моисей направил медно изображение на змия и го поставил на високо място. И всеки ухапан, като погледнел изображението, незабавно оздравявал (гл. 21, ст. 6–9).
Като поскитали неопределено време из пустинята, евреите отново се намерили на север, близо до аморейците, които живеели под властта на цар Сихон. Евреите им устроили благочестива баня. Целият народ бил „изтребен с меч“. „Царят васански“ Ог също бил победен и умъртвен, както и всички негови поданици. Божият народ завладял още една територия (ст. 21–35).
Египетските емигранти достигнали сега южните брегове на Мъртво море. Предстояло им да преминат малка верига планини, която служела за граница на страната на потомците на Моав, син на патриарха Лот от дъщеря му, роден след една прекрасна пиянска нощ. Но страната на моавците граничела на изток с мадиамската земя (трети път Мадиам!), а мадиамците и моавитците живели в добро съседство.
Като узнал за приближаването на евреите към столицата му, царят на моавитците Валак побързал да се посъветва с министрите си и с още някои умни хора. Ето какво решение било взето. В онова време в град Петор живеел някой Валаам, син Веоров, чийто занаят бил да предсказва бъдещето и да заклина съдбата. Валак решил да изпрати при него делегация, за да измоли благословия за моавитците и съюзниците им мадиамци, като не забравил също да изиска някакво силно проклятие за евреите.
Отначало Валаам отказвал да отиде да благославя цар Валак, народа му и съюзниците му. При все това струвало му се, че бог му позволявал да удовлетвори молбата на Валак. Той тръгнал на път заедно с депутацията, която дошла при него. И ето той се тътрел с магарицата си, когато изведнъж тя видяла ангел, който бил въоръжен с меч и преграждал пътя й. Магарицата хукнала през глава из полето, за да избегне срещата с ангела.
„А Валаам начена да бие ослицата, за да я върне в пътя. И застана ангелът господен на един тесен път между лозята, дето имаше ограда и от едната, и от другата страна.
Ослицата, като видя ангела господен, притисна се към оградата, та притисна о оградата ногата на Валаама; и той начена пак да я бие.
Ангелът господен пак отмина и застана в теснината, дето нямаше накъде да се отбие нито надясно, нито наляво.