Наследството на завоевателите
- Автор: Зан Тимъти
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венцислав Божилов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Наследството на завоевателите». Краткое содержание книги:
Трр-гилаг хвърли слисан поглед към Клнн-даван-а.
— Втори резен? Защо?
— Чакайте, има още — каза Прр’т-касст-а. — Мм… „Предполагам, че ако Прр’т-зевисти е бил заловен по някакъв начин от хората-завоеватели, най-добрият начин да го измъкнем е да поставим втори резен някъде наблизо до базата им.“
— Май няма да ти е много лесно да пренесеш цяла пирамида нагоре в планината.
Прр’т-касст-а изчезна. Когато се появи отново, на лицето й бе изписано нещо друго.
— „Всъщност имам предвид нещо друго — цитира тя. — Мислех си — и двамата с Прр’т-касст-а ще трябва да го обсъдите — вместо да използвам пирамида, да поставя резена в някакъв малък защитен контейнер.“
Клнн-даван-а промърмори нещо. Трр-гилаг гледаше Прр’т-касст-а, но не можеше да разчете лицето й.
— Какво мислите, Прр’т-касст-а?
— Ужасна идея! — Тя трепереше. — Абсолютно непристойна. Нарушение на всичко културно и цивилизовано, застъпвано някога от Дхаа’рр и Прр… Но ако това е единственият начин да върнем Прр’т-зевисти… да, в такъв случай нека го направим.
Трр-гилаг погледна Клнн-даван-а.
— Не ме гледай — тя стискаше ръце. — Не аз съм онази, която трябва да вземе това решение.
Той кимна и отново се обърна към Прр’т-касст-а.
— Добре, братко, съгласни сме. Стига родът Прр да ни даде този резен.
— Ами ако не го направи? — възрази Прр’т-касст-а. — Остават само три завъртания. След това ще унищожат неговия фссс-орган.
Трр-гилаг се намръщи. Три завъртания. Точно след толкова време трябваше да замине от Оакканв за Мрач.
— Нямаме много време.
— Определено няма да е достатъчно да се упражни натиск върху рода — вметна Клнн-даван-а. — Освен ако не става дума за подобно нещо.
Трр-гилаг я погледна съсредоточено.
— Какво имаш предвид?
Тя се обърна към старейшината.
— Прр’т-касст-а, защо не изпратите съобщението? Кажете му, че сте съгласни с идеята.
— Добре — каза Прр’т-касст-а и изчезна.
— Сега ще ми кажеш ли какво си намислила? — обърна се Трр-гилаг към Клнн-даван-а.
— Мисля, че знаеш много добре. Ако лидерите на Дхаа’рр са твърдо решени да унищожат фссс-органа на Прр’т-зевисти, ние тримата нямаме кой знае какъв шанс да убедим рода Прр да им се противопостави. Не и за три завъртания.
— Всъщност аз разполагам само с едно завъртане и после трябва да тръгвам — каза Трр-гилаг. — Тогава какви са алтернативите?
Клнн-даван-а отново потрепера.
— Виждам само една. Трябва сами да вземем резен.
Прр’т-касст-а се върна преди Трр-гилаг да успее да отвори уста.
— „Добре. Зная, че не ви е лесно, особено на Прр’т-касст-а. Аз самият не съм кой знае колко въодушевен. Но мисля, че това е единствената възможност за Прр’т-зевисти. Ще се опитам да накарам рода Прр да се размърда.“
— Добре — каза Трр-гилаг и погледна Клнн-даван-а. — Но няма да е зле да разработим и резервен план. За всеки случай.
Прр’т-касст-а леко се намръщи, но кимна и изчезна.
— Имаш ли представа какво говориш? Никой от нас не е достатъчно квалифициран, че да направи резен.
— Не мисля, че вече е чак толкова сложно — каза Клнн-даван-а. — Не и при сегашните методи. Вече го няма онова вътрешно втечняване, което е правело вземането на първите резени толкова трудно.
— Да живее прогресът — изръмжа Трр-гилаг. — Но това изобщо няма да ни помогне. Да ти припомням ли, че фссс-органът на Прр’т-зевисти не е бил третиран със сегашните средства?
— Прав си — трепна Клнн-даван-а.
— А това означава студени скалпели, сгъстен аргон и всичко останало — продължи Трр-гилаг. — И нещо, с което да се запечатат разрезите, преди всичко да е изтекло, и лечител, който да може да свърши тая работа. Да не споменавам колко трудно ще бъде да измъкнем фссс-органа от нишата му и после да го върнем обратно.
— Не съм казвала, че ще е лесно. — Клнн-даван-а го изгледа свирепо. — Казах, че това е единствената ни възможност.
Трр-гилаг отвърна на погледа й. Но тя беше права. Още повече, че това беше единствената възможност за Прр’т-зевисти, не за тях.
Прр’т-касст-а се появи.
— „Мисля, че разбирам…“ Добре ли сте? — попита тя, като местеше погледа си от Трр-гилаг към Клнн-даван-а и обратно.
— Разбира се — въздъхна Трр-гилаг и прегърна Клнн-даван-а. — Просто малко разминаване в гледните точки. Какво каза Трр-мезаз?
— Да. „Мисля, че разбирам какво искаш да кажеш. Късмет. Дръж ме в течение. Всичко добро.“
— Всичко добро, Трр-мезаз — промърмори Трр-гилаг, изпълнен със съмнения. Последните думи на Трр-мезаз наглеждаха подозрително напрегнати. Дали не беше възникнал проблем с хората-завоеватели?