Наследството на завоевателите
- Автор: Зан Тимъти
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венцислав Божилов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Наследството на завоевателите». Краткое содержание книги:
— И никой от собствениците не желае отегчени старейшини да му се мотаят в краката и да надзъртат през рамото му.
— Точно така. — Кллн-торун замислено докосна бузата си. — Знаеш ли, Трр-гилаг, ако трябва да бъда съвсем честен, всичко това започва да ме тревожи. Чудя се дали нещата няма да излязат извън контрол.
— Как?
— Ами… — Кллн-торун се поколеба. — Изучавал ли си някога зхиррзхианската история? Сериозно, имам предвид.
Трр-гилаг сви рамене.
— Минах обичайните курсове и малко отгоре. Нищо специално.
— Аз се позанимавах доста. Особено внимание отделих на Войните на старейшините.
— Така ли? — Трр-гилаг го погледна. — Нямах представа, че се увличаш от военна история.
— Просто защото се старая да избегна конфликтите в собствените си работи не означава, че не ми е интересно да чета за тях. Всъщност смея да твърдя, че ако искаме да избягваме конфликтите, трябва да ги изучим по-добре.
— Напълно логично — съгласи се Трр-гилаг. — И за какъв заплашващ да се повтори конфликт от миналото става дума?
Кллн-торун хвърли погледна към главната родова сграда.
— Известно ли ти е, че точно такава борба за територии между старейшини и телесни е подпалила Третата война на старейшините?
Трр-гилаг се намръщи и се опита да си спомни онова, което беше учил навремето.
— Е… ситуацията не е точно същата. Тогава всички сме били натъпкани на Оакканв. А сега имаме още седемнадесет свята, които да усвояваме.
— Което според мен е главната причина, поради която са ни необходими петстотин цикъла, за да достигнем отново до същата точка, вместо онези триста, изминали между Втората и Третата война — отбеляза Кллн-торун. — Но тук се намесва и един друг фактор. По онова време е било съвсем обичайно старейшините да са наоколо през цялото време. Присъствието им е било част от живота на всеки. А сега изведнъж културата ни сякаш е обсебена от желание за уединение и лично усамотяване, което понякога достига до враждебност. Не желаем някой друг да е толкова близо до нас. Особено старейшини. Все по-силни стават исканията храмовете и пирамидите да се поставят на такива места, че малки, а понякога и по-големи градове да се окажат извън периметъра им. Поне на Дхаранв районите, които са недостъпни за старейшини, се развиват невероятно бързо. Това е безсмислено.
— Всъщност не е така — замислено каза Трр-гилаг. — Това, което виждаш тук, е следствие от културна промяна. Преди петстотин цикъла всички са живеели повече или по-малко на едно и също място и единствените старейшини около тях са били от собствения им род. Познато, удобно, уютно. С отварянето на границите и пътуването между звездите, особено през последните стотина цикъла, никога не можеш да знаеш кой е до теб и кой наднича над рамото ти. Това е изнервящо. А когато си нервен твърде често, лесно можеш да станеш и агресивен.
— Прав си — кимна Кллн-торун. — Не бях помислил за това.
— Е, имам малко повече опит в културологията — каза Трр-гилаг. — Освен това живея по този начин по-често от теб. Като живееш и работиш в овощната градина на рода си, ти ставаш много по-силно свързан с традиционната зхиррзхианска култура.
— Да, разбирам. А ето и още един фактор — при всички тези пирамиди самите старейшини стават все по-слабо свързани със собствените си родове. — Кллн-торун се намръщи. — Всъщност това може би прави подозренията ми още по-достоверни.
— Какви подозрения?
Опашката на Кллн-торун трепна.
— Че според мен старейшините имат голяма изгода от войната срещу хората-завоеватели.
Трр-гилаг го погледна изненадано. Величествената гладка на океана моментално се изпари от вниманието му.
— Какво имаш предвид?
— Ами, помисли си. Всяка планета, която можем да завладеем от хората-завоеватели, е още един свят, който да усвояват старейшините. Повече разнообразие, повече гледки — повече пространство по принцип.
— Не мислиш сериозно, че някой ще започне война само заради разнообразието и гледките, нали?
— Не, разбира се. Най-малко не специално заради гледките. Но ние превземаме нови територии. А това винаги е била една от основните причини за войните. А и не забравяй, че онова, към което старейшините се стремят по-силно, отколкото дори към гледките, е работата. Всеки нов свят им създава работа — от свързочници нагоре.
Трр-гилаг отново погледна към сградата зад тях и си помисли за света, от който току-що бяха пристигнали двамата с Клнн-даван-а. Когато зхиррзхианците се бяха натъкнали на чиг преди около двеста цикъла, те вече бяха имали колонии на два свята и бяха започнали да изследват други два. Последвалата война ги бе принудила да се върнат на родната си планета Грий, където стояха и досега под зоркото око на окупационните сили на зхиррзхианците.