Наследството на завоевателите
- Автор: Зан Тимъти
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венцислав Божилов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Наследството на завоевателите». Краткое содержание книги:
— Би могло — каза Клнн-вавги. — Но това означава, че мрачанците би трябвало да съобщят вектора към Базов свят дванадесет на хората, преди да са напуснали Каталогизиран свят петстотин деветдесет и две. И то по такъв начин, че корабите на Какк’рр не са го засекли.
— Вероятно рентгенов лазер. Или нещо по-просто — визуален светлинен сигнал под такъв ъгъл, който да е бил невидим за корабите и старейшините на Какк’рр.
— Има още една възможност — бавно каза Клнн-вавги. — Може да се окаже, че хората-завоеватели са успели по някакъв начин да решат проблема с проследяването на кораби през хиперпространството.
Трр-мезаз отново погледна към изображението на монитора. Завладя го чувство на несигурност. Полушеговито Трр-гилаг беше предположил същото малко след нападението над Базов свят дванадесет. Тогава той му беше отговорил, че концепцията е невъзможна и това е доказано.
Но хората-завоеватели вече бяха показали, че тяхната технология е различна от зхиррзхианската. Ако бяха намерили начин да направят невъзможното…
— Командире? — обади се един от воините. — Съобщение от Върховен командир Дклл-кумвит. Иска незабавно да се качите на борда на „Повелителен“ на командно съвещание. Совалката ще пристигне след петнадесет стоудара.
— Потвърдете. — Безпокойството на Трр-мезаз се засили. Явно ставаше въпрос за нещо, свързано с кораба. — По-добре вдигни два изтребителя във въздуха, втори.
— Слушам. — Клнн-вавги направи знак на воина пред съответния монитор.
— И не изпускай от очи планината — тихо добави Трр-мезаз. — Ако мрачанците и хората-завоеватели работят заедно, сега е моментът да нападнат.
— Изхвърленото устройство продължава бавно да се приближава към нас — каза командирът на „Необходим“, като посочи с език един от мониторите в стратегическата зала на „Повелителен“. Явно все още е закрепено за мрачанския кораб с някакъв дълъг кабел. Изследователите и старейшините докладват, че прилича на малко различен модел на записващото устройство, открито сред останките на човешките кораби от онази първа битка. Установихме пряка връзка с интерпретатора на „Необходим“ и скоро очакваме резултат.
— Човешко записващо устройство — коментира един от другите командири. — Доста странен начин за комуникация.
— Не чак толкова — промърмори Върховният командир Дклл-кумвит. — И доста находчив, трябва да призная. Не забравяйте, че те нямат начин да разберат на каква честота работят нашите комуникационни лазери.
— Освен ако не са го научили от избягалия затворник — обади се друг командир, като хвърли многозначителен поглед към Трр-мезаз.
Трр-мезаз не му обърна внимание.
— Въпросът е дали можем да повярваме на онова, което искат да ни кажат — каза той.
— Точно това е въпросът — съгласи се Дклл-кумвит. За щастие, предполагам, че не ние сме онези, които трябва да решават тора. Върховното командване и Върховният съвет ще трябва да се заемат с него. Старейшините успяха ли да научат нещо?
— Нищо съществено — каза командирът на „Необходим“. — По-голямата част от външния корпус е метален, а секциите, направени от друг материал, са с метал от вътрешната страна.
Конзолата пред него издаде звуков сигнал.
— Имаме превод на мрачанското съобщение — обяви той. — Пристига.
Трр-мезаз погледна монитора си. Съобщението, което пробяга по него, беше съвсем кратко.
„Ние сме мрачанци. Не сме ваши вратове. Моля, не ни атакувайте. Моля, разрешете ни да говорим лично с вас.“
— Няма кой знае какво, че да се тревожим дали да вярваме, или не — отбеляза един от командирите. — Просто и ясно.
— Така е — каза Дклл-кумвит. — Свързочник?
Реещият се наблизо старейшина се спусна към него.
— Да?
— Съобщение до върховното командване. Опиши им ситуацията и изискай инструкции.
— Слушам — каза старейшината и изчезна.
— Ще получим отговора след няколко стоудара — каза Дклл-кумвит, като огледа присъстващите в залата. — Дотогава ви съветвам да се преместите във военната зала, където ще можете да наблюдавате събитията по-отблизо. — Погледът му спря върху Трр-мезаз. — Командир Трр-мезаз, вие можете да се върнете в базата си. Ще ви правя компания, докато совалката бъде готова.
— Слушам.
Останалите си събраха нещата и излязоха.
— Интересен обрат — каза Дклл-кумвит, когато двамата останаха насаме. — Как мислите, защо мрачанците дойдоха именно тук, а не на някой от другите светове, с които воюваме?