Наследството на завоевателите
- Автор: Зан Тимъти
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венцислав Божилов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Наследството на завоевателите». Краткое содержание книги:
— Сигурно това им е било най-лесно — сви рамене Трр-мезаз. — Или може би от съображения за сигурност.
— Какво имате предвид?
— Ами, с изключение на онова кратко нападение и посещенията на онзи разузнавателен кораб, хората-завоеватели са оставили Доркас сам да се оправя — каза Трр-мезаз. — Ако мрачанците са подчинена раса, за каквато се представят, това е логичното място за осъществяване на контакт с нас, без да се сблъскат със завоевателите си.
— Казвате го така, сякаш не вярвате кой знае колко — отбеляза Дклл-кумвит. — Мислите, че мрачанците лъжат ли?
— Мисля, че това е напълно възможно. Изоставянето на Доркас от хората-завоеватели може да е хитрина, в която мрачанците да играят някаква роля.
— Наистина е допустимо. Но има и друга възможност. Върховното командване анализира данните от заловеното записващо устройство. Според тях хората се управляват от един клан, наречен Севкоорд. Но няма причина мрачанците да са също толкова единни.
— В такъв случай може да се окажат два различни клана — замислено кимна Трр-мезаз. — Един, който работи за хората-завоеватели, и още един.
— Или и двата да действат срещу хората-завоеватели, но и един срещу друг. Достатъчно е само да се прегледа зхиррзхианската история, за да се види колко объркани могат да станат нещата.
Трр-мезаз хвърли поглед към монитора с мрачанското съобщение.
— Съветвам ви, върховен командир, да уведомите правителството преди мрачанската мисия да напусне Оакканв.
— Точно това възнамерявах. — Дклл-кумвит вдигна поглед, когато пред него се появи старейшината. — Да?
— Съобщение за вас, върховен командир Дклл-кумвит. „Върховното командване до Върховен флотски командир Дклл-кумвит. Мрачанските пленници да се държат на Доркас, докато не направим съответните приготовления за разпит. В никакъв случай да не се допуска качването им на борда на някой от корабите или изпращането им на някой зхиррзхиански свят.“
— Разбрано. Приблизително колко време ще отнемат тези приготовления?
Старейшината кимна и изчезна.
— Дотук с идеята да се завладее корабът и да се прати на Оакканв — коментира Дклл-кумвит.
— Да — съгласи се Трр-мезаз. — Сякаш върховното командване също има своите подозрения.
— Това е съществена част от работата им — отбеляза Дклл-кумвит. — В такъв случай възниква въпросът какво да правим с мрачанците дотогава.
Старейшината се появи отново.
— „Предполагаме забавяне в рамките на няколко завъртания — изрецитира той. — Не желаем да се повтори историята с Базов свят дванадесет.“
— Напълно разбираемо. — Дклл-кумвит хвърли поглед към Трр-мезаз. — Но това ме поставя в неудобна позиция. Съгласен съм, че не е разумно да ги държим на борда на някой от корабите. Но не ми харесва и идеята да ги оставим на борда на собствения им кораб с вероятен достъп до непознато оборудване и въоръжение.
Трр-мезаз кимна, като потисна гримасата си. Вече бе ясно защо Дклл-кумвит го беше поканил на това събрание. И защо бе отпратил останалите в другата зала и беше останал насаме с него.
— Сигурен съм, че върховното командване вече е обмислило всичко това — каза той. — Трябва ли доброволно да предложа да ги взема долу в базата, или да изчакам официалната заповед?
Дклл-кумвит кисело се усмихна.
— Предполагам, че можете и да се предложите като доброволец. Разбира се, при положение, че няма да имат никакъв достъп до зхиррзхианска техника.
— Това няма да бъде проблем — каза Трр-мезаз. — Има няколко сгради, които не използваме. Една от тях много лесно може да се охранява. Ще ги сложим там.
— Достъпна ли е за старейшини?
— Да. Това е нещо като склад, с метален скелет и метални части по вратите, покрива и прозорците. Но останалото е дърво. Можем да я направим достатъчно удобна, за да не ги обидим ако се окаже, че наистина са пратеници.
— Добре казано. Но има и още нещо, което трябва да имаме предвид. — Той се поколеба и Трр-мезаз можеше да види по изражението му как политиката се бори с воинските му разбирания. — Няма да крия, командир. Всичко това може да се окаже много опасно за вас и за базата изобщо. Ако сте прав и мрачанците целят нещо, това може да изложи наземните части на сериозна опасност. В качеството си на действащ Върховен командир тук, аз мога да пренебрегна инструкциите на върховното командване.
— Оценявам това, върховен командир. И ви благодаря за предложението. Но в края на краищата излагането на опасности е част от работата ни. — Трр-мезаз махна с език. — Освен това съм любопитен да видя каква ще бъде реакцията на хората-завоеватели при вида на мрачански кораб, кацащ в лагера ни.