Наследството на завоевателите
- Автор: Зан Тимъти
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венцислав Божилов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Наследството на завоевателите». Краткое содержание книги:
А четирите им колонии бяха част от осемнадесетте свята. С хиляди зхиррзхианци и стотици пирамиди, разпръснати навсякъде.
— Зная, че звучи неправдоподобно — наруши мислите му Кллн-торун.
— Да, наистина е така. Най-малкото трябва да предположиш наличието на някакъв огромен заговор, в който е включен буквално всеки старейшина. Сам ще признаеш, че това не е много вероятно.
— При нормални условия — определено. Всички знаем колко бързо се разпространява информацията сред обществото на старейшините. Но понякога част от тази информация е под контрола на ограничен кръг старейшини. Изследователската група на Клнн-даван-а на Грий е добър пример за това. Тя ми каза, че независимо че баща ти вече е чул за заплахата към предбрачното ви споразумение, нейните старейшини не са й казали нито думичка. Трябваше лично да отидеш дотам, за да й го кажеш.
Трр-гилаг се обърна към океана, но почти не го видя — така силно се бяха свили зениците му. Обяснението за началото на войната беше, че хората са агресивни завоеватели, които преднамерено и безмилостно са нападнали миролюбивите зхиррзхиански изследователски кораби и са използвали оръжия срещу старейшини. И единственият източник на тази информация бяха осемте старейшини на борда на корабите.
Трр-гилаг бе чул това твърдение от първа ръка, когато бе разговарял с Бвее’т-хиббин на Оакканв. И бе приел, че един старейшина няма никакви причини да лъже.
Ами ако Кллн-торун бе прав? Ами ако Бвее’т-хиббин бе имал причина да излъже? Ами ако пленникът Фелиан Кавана бе казвал истината за онази битка?
Ами ако зхиррзхианците наистина бяха започнали тази война?
— Много се умълча — обади се Кллн-торун.
Трр-гилаг се опита да се съсредоточи върху реалността.
Дали мислите на Кллн-торун се въртяха около нещо подобно? По всяка вероятност. Професията градинар не бе особено престижна, но Кллн-торун беше много по-умен, отколкото се предполагаше. Дали да му разкаже за разговора си с Бвее’т-хиббин? А може би — и за твърденията на Фелиан Кавана?
Но никой от тях не разполагаше с доказателства… а в родовата сграда имаше старейшини, които спокойно биха могли да подслушват разговора им.
— Интересно предположение — каза вместо това той. — Допускам, че може да има някои старейшини, които преиначават нещата или дори лъжат. Но не мога да си представя, че има някакъв мистериозен заговор на старейшини. Дори и малка конспирация.
— Разбирам. — Известно време Кллн-торун сякаш изучаваше лицето му. След това с подчертана небрежност се обърна към океана. — Е, нали все пак ти си експертът по култури. Би трябвало да знаеш по-добре.
— Хм — неопределено каза Трр-гилаг. Изгаряше от желание да разбере какво си мисли Кллн-торун точно в момента. Беше ли приел последните му думи за чиста монета? Или просто се забавляваше и теорията му за конспирации бе просто игра на ума му?
Появи се един старейшина.
— Кллн-торун? — Гласът му едва се чуваше от шума на океана. — Викат ви в залата.
— Идвам. Ами Трр-гилаг?
През прозрачното лице премина сянка на отвращение.
— Той също може да дойде — неохотно каза старейшината. — Но побързайте и двамата. Чакат ви.
И старейшината изчезна.
— Не се притеснявай — каза Кллн-торун, докато двамата с Трр-гилаг вървяха по скалистия бряг. — Щом ни викат едва сега, могат да ни почакат малко.
— Да. — Опашката на Трр-гилаг се мяташе нервно. Моментът беше настъпил. Съдът на лидерите на рода и на клана Дхаа’рр над него и Клнн-даван-а.
— Трр-гилаг — Кеера’рр? — промърмори един глас в ухото му.
Трр-гилаг се обърна и видя точно до себе си лицето на старейшина. Жена, съвсем непозната.
— Да?
— Шш! — каза тя, преди да изчезне.
— Какво беше това? — обърна се Кллн-торун.
— А… нищо — отговори Трр-гилаг и се огледа. Очевидно старейшината искаше да говори с него насаме. Нещо свързано с Клнн-даван-а? — Виж, защо не продължиш? Ще те настигна след малко.
Кллн-торун изглеждаше озадачен, но само кимна.
— Добре. Но не се бави.
И продължи, като леко се прегърби, докато се катереше нагоре по склона. Трр-гилаг се огледа, след което отиде до една покрита с водорасли скала.
Не му се наложи да чака дълго. Старейшината се появи отново.
— Съжалявам — каза тя. Лицето й беше същинско огледало за бързо сменящите се чувства, които я терзаеха. — Наистина съжалявам. Всъщност дори не трябва да говоря с вас… искам да кажа, вие дори не сте Дхаа’рр и…
— Всичко е наред — прекъсна я Трр-гилаг. — Освен това всяко нещо, което засяга Клнн-даван-а, е нещо, за което имам правото да знам.