Наследството на завоевателите

Когато Трр-гилаг и Клнн-даван-а стигнаха там, Прр’т-касст-а вече ги очакваше. Очакваше ги и връзката.

За изненада на Трр-гилаг, Трр-мезаз вече беше на линия.

— Надявам се, че не си ме чакал прекалено дълго, братко — каза Трр-гилаг след обичайната размяна на поздрави. — Нямах намерение да държа линията отворена преди да дойда.

После кимна на Прр’т-касст-а и каза:

— Давайте.

— О. Да. — Тя изчезна.

— Не вярвам някога да е била крайна точка на комуникационна връзка — отбеляза Клнн-даван-а и огледа пещерата.

— Ще се справи. Повече се тревожа за това дали връзката й наистина е сигурна. — Той също се огледа. — Или дали лидерите горе няма да станат прекалено любопитни и няма да пратят някой старейшина да разузнае какво става.

— Надали някой ще се занимава с нас точно сега. По начина, по който говореха…

Прр’т-касст-а се появи отново.

— „Няма проблем, братко — цитира тя. — Тук е нощ и така и така не се занимавах с нищо важно. Просто се опитвах да проумея какво замислят твоите хора-завоеватели.“ — Прр’т-касст-а се намръщи съсредоточено. — Чакайте малко… а, да. „Но първо най-важното. Какво стана с теб и Клнн-даван-а?“

— Пълно разочарование — каза Трр-гилаг. — Разпитаха най-подробно Клнн-даван-а, после зададоха няколко въпроса на мен и казаха, че ще размислят още няколко завъртания.

Прр’т-касст-а кимна и изчезна.

— Не те попитах дали си успяла да научиш нещо — обърна се той към Клнн-даван-а.

— Нищо, за което да съм сигурна. Оставам с чувството, че самите лидери на Клнн не виждат някакъв проблем за нашето предбрачно споразумение, но смятат за уместно да угодят на лидерите на клана.

— Интересно. Аз пък останах с впечатлението, че и едните, и другите действат под внушението на старейшините си.

Последва кратко проблясване и Прр’т-касст-а се появи отново.

— „Е, предполагам, че е по-добре от пряко «не». Така. За какво става дума?“

— Имаме един проблем. Научих, че лидерите на Дхаа’рр подготвят прощалните церемонии за Прр’т-зевисти, в това число и церемонията на изгарянето. Въпросът ми е дали имаш сигурни доказателства, че наистина е мъртъв.

Прр’т-касст-а трепна в тиха агония, но изчезна, без да каже нито дума.

— Мислиш ли, че се е случило това? — попита Клнн-даван-а.

— Или това, или е някакъв политически ход. Не мога да намеря никакви по-добри обяснения.

Клнн-даван-а потрепера и се сгуши от студа и влагата.

— Ужасяващо е някой да играе политическите си игри за сметка на живота на други.

Трр-гилаг притисна език към небцето си. Сети се за неотдавнашния си разговор с Кллн-торун.

— Да — промърмори той. — Наистина е ужасяващо.

Прр’т-касст-а се появи отново… и още преди да заговори, Трр-гилаг вече беше наясно, че се е случило нещо. Страхът, изписан на лицето й преди малко, беше сменен с нещо твърдо и студено.

— „Наистина, ситуацията тук се промени. Но това няма нищо общо с никакви доказателства. Поисках от рода Прр да ми изпратят втори резен от фссс-органа на Прр’т-зевисти.“