Наследството на завоевателите
- Автор: Зан Тимъти
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венцислав Божилов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Наследството на завоевателите». Краткое содержание книги:
Старейшината трепна, явно изненадана.
— Клнн-даван-а ли? Не става въпрос за Клнн-даван-а. А за Прр’т-зевисти.
Трр-гилаг се отдръпна към скалата.
— Разбирам.
— Не, не разбирате — каза старейшината. Гласът и лицето й потрепериха от внезапен гняв и отчаяние. — Изобщо не разбирате. Или изобщо не ви е грижа, че ще отнемат последния му шанс. Последния! Но какво ви интересува това?
— Чакайте — протестира Трр-гилаг и вдигна ръка. — Само за момент, ако обичате. Нищо не мога да разбера. Коя сте вие и кой на кого се опитва да отнеме последния шанс?
Старейшината за малко затвори очи.
— Казвам се Прр’т-касст-а. Аз съм съпругата на Прр’т-зевисти. Онзи, който е изчезнал на човешкия свят Доркас.
— Да, знам кой беше той — тихо въздъхна Трр-гилаг. Значи жената на Прр’т-зевисти. Вероятно една от онези, които решаваха бъдещето му с Клнн-даван-а. Страхотно.
— Не „беше“! — извика тя. Гневът и отчаянието се появиха отново на лицето й. — Не „беше“. Е! Той не е мъртъв, Трр-гилаг. Зная, че не е. Не може да е.
Трр-гилаг трепна.
— Вижте, Прр’т-касст-а, зная как се чувствате. Но…
— Млъкнете — сряза го тя. — Млъкнете и ме изслушайте. Лидерите на Дхаа’рр решиха да извършат прощалните церемонии за Прр’т-зевисти след три завъртания. Включително церемонията на изгарянето.
Хлад пробяга през тялото на Трр-гилаг. Церемонията на изгарянето. Ритуалът за унищожаването на фссс-органа на мъртъв старейшина. Вече не се изпълняваше често, но когато се случеше, последиците за близките бяха силно травмиращи. Последното сбогом на някой, когото няма да видят никога повече…
Намръщи се. Чак сега си даде сметка за времето.
— Чакайте малко. Последните церемонии? Вече? Това се случи преди колко… десет завъртания?
— Дванадесет — каза Прр’т-касст-а. — Това е. Само дванадесет завъртания, откакто е изчезнал.
— Но срокът не е достатъчно дълъг. Не и за такова решение. Казаха ли ви на какво основание са го взели?
— Измъкнаха някакъв древен закон на Дхаа’рр — безпомощно махна с ръка Прр’т-касст-а. — Нещо неясно, според което петнадесет завъртания без контакт е достатъчно време за чакане.
— Срокът наистина не ми се вижда достатъчно дълъг — каза Трр-гилаг, като се мъчеше да си спомни дали в законодателството на Кеера’рр има нещо подобно. Не можа. — Сигурно законът е наистина много стар. Преди методите за съхраняване да са станали и наполовина надеждни колкото сегашните.
— Точно така. Помолих един служител от моя род да разучи нещата. Той не успя да го открие сред всички правни документи, създадени след времето на преселването на клана на Дхаранв.
Което означаваше най-малко 350 цикъла. Пък и не бе нещо, на което се позоваваш два пъти на завъртане.
— Но защо правят всичко това?
— Не зная. — На лицето й бяха изписани болка и безпомощност. — Не ми казват нищо. Чиновниците просто ми повтарят закона и казват, че древните традиции на Дхаа’рр трябва да се спазват. А лидерите на клана изобщо не желаят да говорят с мен.
— В такъв случай надали става въпрос само за спазване на традицията — мрачно заключи Трр-гилаг. — Прилича ми на някаква политическа интрига.
— Мисля, че сте прав. Точно затова се обърнах към вас. Вие не сте въвлечен в политическите игри на Дхаа’рр. И въпреки това Дхаа’рр не са ви безразлични — иначе защо да се обвързвате с една от нашите? Нямаме много време. Прр’т-зевисти няма много време. Можете ли да ни помогнете по някакъв начин?
Трр-гилаг погледна възрастното й лице. Сега много добре разбираше онази част от страховете на майка си. Да бъдеш жив, да знаеш и да си абсолютно безсилен.
Самият той едва ли би могъл да стори нещо.
Но как да й откаже?
— Ще се опитам — въздъхна той. — Ще направя каквото… е, ще опитам.
— Благодаря ви. — Прр’т-касст-а вече изглеждаше донякъде успокоена. — С какво ще започнете?
— Първото нещо, от което се нуждаем, е по-добра идея какво всъщност става. — Трр-гилаг хвърли поглед към брега. Кллн-торун вече почти беше стигнал до първите храсти, на няколко разкрача над линията на прилива. — Имам нещо наум, но точно сега трябва да отида в главната сграда, за да разбера какво е решението за нас с Клнн-даван-а. Имате ли резен някъде наблизо?
— Не, родовият ми храм се намира до едно градче на тридесет хилядоразкрача навътре.
— Добре. Нека да се срещнем тогава тук половин тентарк след края на изслушването.
— Ей там има малка пещера — предложи Прр’т-касст-а и посочи един тесен скалист полуостров, издигащ се над вълните неколкостотин разкрача надолу по брега. — Поне ще ви послужи за нещо като убежище.