Наследството на завоевателите
- Автор: Зан Тимъти
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венцислав Божилов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Наследството на завоевателите». Краткое содержание книги:
Прр’т-касст-а все още чакаше.
— Предайте съобщението и освободете линията — инструктира я той. — Кажете на останалите, че може би отново ще ни потрябват.
Тя кимна, изчезна и се върна почти на мига.
— Съгласни са да стоят в пълна готовност. А сега какво?
— Трябват ни идеи — каза й той. — Нека размислим и да се срещнем отново тук след, да речем, три тентарка. Или колкото се може по-близко до това място — добави той, като гледаше засилващото се вълнение. — А, освен това трябва да разберем къде точно се намира нишата на Прр’т-зевисти. Можете ли да научите номера й?
— Той е точно до мен. Бяхме преместени в свързани ниши след обвързването ни.
Различна система от онази, която използваха Кеера’рр.
— Добре. Това ще ни помогне. Значи така. След три тентарка.
— Да — каза Прр’т-касст-а. — Благодаря ви още веднъж. И на двама ви.
— Няма защо.
— И какво ще правим сега? — запита Клнн-даван-а, докато се изкачваха по брега.
— Не зная — призна си Трр-гилаг. — Но все ще измислим нещо.
(обратно)— „Повелителен“ го е засякъл преди около три стоудара — докладва воинът при монитора. — Ето го — точно там.
— Виждам го — кимна Трр-мезаз и се взря отблизо в монитора. Както беше винаги при преките лазерни връзки, образът беше малко нефокусиран. Но беше достатъчно добър, за да се види, че корабът, който бавно приближаваше Доркас, не е с характерния за хората-завоеватели дизайн. — Какво им е мнението?
— Ще трябва да се доближат още, за да научат със сигурност. Но предварителният анализ сочи, че прилича много на кораба, заловен от Какк’рр на Каталогизиран свят петстотин деветдесет и две.
Трр-мезаз се намръщи.
— Мрачански кораб.
— Или поне мрачанска изработка — кимна воинът.
Зад Трр-мезаз се чу някакъв звук и той се обърна. Беше Клнн-вавги.
— Нещо е станало навън ли, втори? — попита Трр-мезаз.
— Не, засега всичко е спокойно. Отредите са в пълна готовност. Всички старейшини обикалят в периметрите си и наблюдават.
Не че това бе най-доброто възможно наблюдение. Зрението на старейшините не бе кой знае какво на слънчева светлина. Още по-лошо беше положението нощем.
— И никакво раздвижване в базата на хората-завоеватели?
— Нищо, което да сме в състояние да забележим. — Клнн-вавги кимна към монитора. — Мислиш, че нашият посетител е неочакван ли?
— Не зная. Честно казано, не виждам никакъв смисъл в цялата тази история с мрачанците.
— Не е чак то лакова трудно да се разбере — сви рамене Клнн-вавги. — Мрачанците са подчинена на хората-завоеватели раса и искат да им помогнем.
— Да, така твърдят те — съгласи се Трр-мезаз. — Въпросът е доколко това е истина. Само погледни хронологията. За първи път се натъкваме на мрачански кораб преди около половин цикъл, когато изследователски кораби на Какк’рр обикалят около Каталогизиран свят петстотин деветдесет и две. Същите изследователски кораби се връщат там петнадесет завъртания след първия сблъсък с хората-завоеватели и попадат на друг мрачански кораб, който съответно открива огън с оръжия срещу старейшини.
— И нашите съответно отговарят на огъня — продължи Клнн-вавги. — Раняват екипажа и повреждат кораба. После са били необходими известни поправки, за да може той отново да бъде приведен в движение.
— Твърди се, че екипажът е бил ранен — напомни му Трр-мезаз. — Последното, което научих, е, че правителствените медици до последния момент не са били в състояние да определят дали именно контраатаката на Какк’рр е била причина за това. Но ето я и интересната част. Какк’рр прехвърлят част от екипажа си на борда на мрачанския кораб и го придружават до Базов свят дванадесет, когато получават зов за помощ от старейшините на Изследователски свят осемнадесет. Корабите тръгват натам, като остават мрачанския кораб без ескорт, и стигат до Изследователски свят осемнадесет точно навреме, за да си поиграят на гоненица с няколко кораба на хората-завоеватели. Междувременно мрачанският кораб пристига съвсем сам на Базов свят дванадесет. Което ще рече, че ако човекът-пленник на Трр-гилаг беше успял да го приведе в движение, в района нямаше да има нито един зхиррзхиански кораб, който да е в състояние да го спре.
— Интересно — промърмори Клнн-вавги. — Всъщност воините копърхед наистина се появили на сцената едва след като пленникът се е провалил с опита си да издигне кораба. Сякаш са предполагали, че това може да се случи.
— Именно — кимна Трр-мезаз. — А фактът, че са били там, означава, че или целият район е бил претъпкан с техни кораби — а в такъв случай щяхме да ги засечем, — или са знаели точно къде да търсят. Събери всичко това заедно и ще ти заприлича подозрително много на добре координирани действия.