Наследството на завоевателите
- Автор: Зан Тимъти
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венцислав Божилов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Наследството на завоевателите». Краткое содержание книги:
— Наистина би било интересно — неохотно се съгласи Дклл-кумвит. — В такъв случай… — Той направи знак на старейшината. — Информирай върховното командване, че мрачанският кораб ще бъде приземен в зхиррзхианската база на Доркас.
— Слушам. — Старейшината изчезна.
— Е, в такъв случай нещата са ясни. — Дклл-кумвит се изправи. — По-добре се върнете на повърхността, командир Трр-мезаз, и се пригответе да приемете посетители. Совалката вече е готова.
— Слушам. — Трр-мезаз също се изправи. — Има ли още нещо, което трябва да знам?
— Нищо, което да не е очевидно — каза Дклл-кумвит. — Ще бъде установена линия преди пристигането на мрачанците, така че да има постоянна връзка между Доркас и върховното командване. Можете да им задавате общи въпроси относно целта на посещението им, но аз ще съм единственият, който ще има право да проведе пълен и официален разпит. Освен ако правителството не реши да изпрати официален екип от специалисти-ксенолози — този въпрос още се уточнява. И, разбира се, трябва да се поддържа същата политика по отношение на старейшините, каквато и при пленника на брат ви — не трябва да им се дава никакъв повод да заподозрат тяхното съществуване или наличие.
— Разбрано.
— Добре. В такъв случай ви желая късмет. Пазете се.
Измина още един тентарк преди другопланетният кораб да се появи от запад. Двигателите му издаваха необичаен звук. Пред него летеше една от совалките на „Необходим“. От двете му страни го ескортираше двойка от изтребителите на Трр-мезаз. Всички летателни средства бяха във въздуха и напрегнато следяха за всяко евентуално движение от страна на хората-завоеватели. Трр-мезаз очакваше човешкият командир да предприеме нещо.
До момента наистина се беше появил един коптер, който почти случайно се доближи до разширения отбранителен периметър, очертан от изтребителите, но после се оттегли към планинската база, без да предприеме никакви враждебни действия. За щастие, не се появиха никакви копърхед.
Трр-мезаз чакаше. Към ухото му беше прикрепен приемник, свързан с преводача. Говорителят се намираше на рамото му. Този кораб беше значително по-голям от кораба, заловен от Какк’рр на Каталогизиран свят петстотин деветдесет и две. Той тревожно си помисли какво ли въоръжение носи. Ако истинската му цел беше да се добере до зхиррзхианския лагер и да се опита да го унищожи…
Но корабът кацна без инциденти в средата на светлинния кръг, който техниците бяха подготвили специално за целта. От едната страна се отвори люк и се появи рампа. Докато Трр-мезаз крачеше към рампата, на върха й се появиха двама другопланетяни.
Докладите за първия мрачански кораб бяха пристигнали на Доркас през миналото завъртане, така че Трр-мезаз имаше известна представа какво да очаква. Но въпреки това мрачанците донякъде го шокираха. Бяха високи приблизително колкото зхиррзхианците, слаби, а главите и вратовете им бяха покрити с къса козина, подобна на козината на някое дребно животно. Лицата им бяха плоски и приличаха повече на човешките, отколкото на зхиррзхианските. Изглеждаха безобидни, дори някак дружелюбни.
С изключение на това, че техни представители вече бяха открили огън срещу зхиррзхиански кораб. Не беше зле да го има наум.
Мрачанците слязоха от рампата и заговориха. Трр-мезаз чакаше, като от време на време хващаше по някоя дума, която беше чул по време на краткия експресен курс по човешки език. Най-накрая преводачът се свърза с приемника му.
— Носим поздрави на зхиррзхианците. Аз съм Лахетилас, представител на народа на Мрач. Ние не сме ваши врагове. Ние сме ваши приятели. Ние желаем да обсъдим възможността за съвместна борба срещу нашите общи врагове — Мирначийм-хайийя.
— Разбирам — каза Трр-мезаз. Това за „Мирначийм-хайийя“ беше споменато в доклада на Върховния съвет. Завоеватели без причина, както го беше превел друг мрачанец. Хората-завоеватели. — Аз съм Трр-мезаз — Кеера’рр. — Той направи знак на чакащите воини. Трима от тях пристъпиха напред й подадоха кавра на него и на двамата мрачанци. Трр-мезаз проби своя плод и зачака.
Реакцията на другопланетяните беше интересна и съвсем различна от онази, която беше наблюдавал Трр-гилаг на Базов свят дванадесет. Докато Фелиан Кавана просто беше показал, че езикът му не е като езика на зхиррзхианците и бе върнал плода, двамата мрачанци изглеждаха решени да повторят действието на Трр-мезаз. Езикът им беше също толкова безполезен за това, колкото и на човека-завоевател, но въпреки това те не се предадоха. Като използва подобните на нокти продължения на пръстите си, Лахетилас успя да издълбае малка и доста плитка дупка в кората на плода, докато другият мрачанец направи същото с помощта на зъбите си. Трр-мезаз наблюдаваше усилията им с интерес и се опитваше да реши кое би предпочел — техните опити да действат като зхиррзхианци или по-достойното и прямо поведение на Фелиан Кавана, открито признал ограничеността си.