Магьоснически свят
- Автор: Желязны Роджер Джозеф, Бир Грег
- Язык: болгарский
- Переводчик: Камен Костов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Магьоснически свят». Краткое содержание книги:
Неизчерпаемото въображение, шеметните преходи във времето и пространството, умело развитата фабула и лекият диалог превръщат тези истории в един „групов“ шедьовър в жанра фентъзи, който се чете задъхано и с нарастващ интерес.
С джобния си нож наряза пушеното месо на дълги ивици. Беше жилаво, не особено вкусно и безсолно. Все пак бе за предпочитане пред тестените сладкиши. Запасите щяха да му позволят да не се движи, докато заздравее кракът му.
Раните от ноктите бяха зачервени и подпухнали. Не разполагаше с нищо друго освен с речна вода и с листата, с които бе превързал крака си. Сампур беше твърде далеч, а ако се покажеше на някой от пътниците по реката, щеше само да докара Черните качулки.
Отпусна тяло в постелята от трева и се опита да подреди събитията от последните няколко дни. В този свят есперианската енергия можеше да се използва безпрепятствено. Нямаше представа как бе попаднал тук, но трескавият му мозък подсказваше, че му е подарен още един шанс — и този път везните бяха наклонени в негова полза. Само да можеше да намери момичето, за да научи от него…
Без да таи особена надежда, изпрати една сонда. Нищо. Без да иска, прегъна крака си, и главата му се замая от болката. Усети, че гърлото и устата му пресъхват. Чуваше само плисъка на водата. Вода — отново беше жаден. Но нямаше сили да лази до брега и обратно. Притвори очи изтощен.
V
Имаше съвсем смътен спомен за всичко, което се случи след това. Призрак ли бе видял на входа? Или вълк с провиснала от муцуната лига? Или червена мечка?
После се появи момичето, седнало с кръстосани крака, както го бе видял на платото, с разпусната около тялото коса. Протегна ръка и сложи дърво в огъня. Видение?
Но можеше ли едно видение да се надвеси над него, да допре твърди, хладни пръсти до раната, сякаш изсмуквайки болката и огъня, които пулсираха в нея? Можеше ли едно видение да повдигне главата му, да я сложи като бебе в скута си, така че меката като коприна коса да погали бузата и шията му, и да поднесе към устните му груба чаша с някаква течност? Можеше ли едно видение да си тананика и да разресва с гребен от рибена кост косите си, докато монотонното пеене и движението на гребена го приспят толкова дълбоко, че никакви сънища да не безпокоят съня му?
Събуди се с бистра глава. Но видението на момичето беше все още тук. Появи се от потъналия в слънчеви лъчи въздух и пристъпи с купа плодове в ръка. Спря и го изгледа изпитателно. Опитът му за контакт срещна същата стена. Не на незачитане, а на нежелание да отговори.
Косата й бе сплетена, а отрязаният кичур стърчеше над слепоочието. Върху слабото й тяло висеше парче кожа, което прикриваше цялата й женственост.
— Значи си истинска… — проговори дрезгаво Крейк.
Тя не се усмихна.
— Истинска съм. Вече нямаш треска.
— Коя си?
Този беше само първият от многото натрупани въпроси.
— Казвам се Такия.
— Казваш се Такия и си магьосница…
— Аз съм Такия и притежавам силата.
Беше по-скоро твърдение, а не съгласие.
Отново зае любимата си поза с кръстосани крака, избра един плод от купата и го огледа внимателно като домакиня, която преценява дали е направила добра покупка с оскъдните си средства. Постави го в ръката му, избра един и за себе си. Той отхапа от сочната плът. Само да бе склонила да свали преградата и да му позволи да общуват много по-пълно и дълбоко, отколкото с думи.
— Ти също притежаваш силата…
Крейк реши да не е по-общителен от нея. Само кимна.
— Но все още не са ти сложили рога…
— Не като на теб. Но в света, от който идвам, го направиха.
— Светът, от който идваш? — В очите й проблясваха хищнически искрици. — Какъв е този свят и защо те коронясаха там, човече на пясъка и пепелта?
Без да знае защо, Крейк заразказва случилото му се през последните няколко дни. Бе сигурен, че Такия го слуша, и то не само с уши. Тя взе една пръчка от струпаните за огъня дърва и започна да чертае знаци върху пясъка и пепелта, които бяха свързани с това, което слушаше.
— Силата ти е била достатъчна, за да пробиеш стената между двата свята.
Скърши пръчката с два пръста и я хвърли в пламъците.
— Стената между два свята ли?
— Ние, притежателите на силата, отдавна знаем, че отделните светове се докосват един-друг. — Тя вдигна ръка с допрени един до друг пръсти. — Понякога настъпва момент, в който два от тях се приближават толкова плътно, че силата може да позволи на някого да премине от единия в другия, ако точно в същия момент е изпаднал в безнадеждно положение. Но тези места не могат да бъдат открити и моментът на срещата понякога е съвсем кратък. Не си ли чувал в твоя свят разкази за мъже и жени, изчезнали пред очите на своите приятели?