Пирамидата на бог Слънце
- Автор: Май Карл
- Год: 1997
- Язык: болгарский
- Год: Издателство «Калпазанов»
- Переводчик: Любомир Спасов
- Жанр: Другие приключения
Электронная книга - «Пирамидата на бог Слънце». Краткое содержание книги:
— Тъй! Повече нищо? — попитах усмихнато.
— Повече нищо! — отговори той удивено. — Моля те да вникнеш какво означава това! Какво увеличаване на могъществото ни!
— Какво намаляване на могъществото ви, искаш да кажеш! Ако си имал някакви кахъри, спокойно ги отхвърли! Този шейх ул ислям е ясен още отсега. На Устад и през ум не би му минало да продаде душите на своите джамикуни за някаква си празна чест! Един-единствен доблестен джамики за него е хиляди пъти по-желан от всичките таки кюрди, чиито метани имат само целта да го опиянят и превърнат в безволев, презрян инструмент! Той никога няма да премине на чужда служба. Той си е собствен господар и ще си остане такъв, без да пита кухите орехи, дето му ги носят с толкова многообещаваща вежливост.
Той се поизправи и попита, изпълнен с очакване:
— Но те ще си отмъстят! Немилостиво и по всякакъв възможен начин ще си отмъстят! Помисли ли за това?
— Естествено! Отмъщението е неизбежно. То е залегнало в природата на този род хора. Но нека си дойдат! Още не съм видял отмъщение, което накрая да не се самоунищожи!
— Значи си решил да не позволиш на шейх ул ислям да те съблазни?
— Разбира се! Твърдо съм решил! Ще се отнеса с него също така учтиво както той с мен. И нека си посяга към което средство иска, ще постигне само онова, което на мен е угодно!
Сега той скочи напълно, изправи се в цял ръст и извика с израз на облекчение и убеждение:
— В такъв случай мога да бъда спокоен! Ефенди, ефенди, дойдох с големи грижи, но ти разтовари сърцето ми! Аз познавам силата, която утре ще приближи до теб. Тя се гизди с името на Аллах и това на шах-ин-шаха. Постави се на страната на реда и поддържането му и следователно законът е с нея. Идва с бляскави одежди или просешка власеница и гали по тоя начин сетивата и чувствеността. Вещае всичко добро и прощава всяко зло. Търпелива е, внимателна, смирена — въплъщение на всички добродетели в човешки облик! Ти познаваш ли я, ефенди?
— Да.
— Тогава това е достатъчно! Утре тя ще се появи при теб от Хоремабад. Ще те ласкае насаме, ще те…
— Не, няма — вметнах аз. — Няма да може, защото на мен такива не ми минават. Аз няма да посрещна сам шейх ул ислям.
— Сигурно Педехр ще бъде при теб, защото той е шейх на племето?
— Да, той и ти.
— И аз? — попита в бликнала радост. — Защо и аз?
— Така искам. Това стига.
Той пристъпи крачка към мен и заговори:
— Ефенди, с това ти почиташ не само мен, а мнозина! Не знам дали вече са ти казали, аз уча не само на пеене, но и на всичко, което е необходимо като умение на духа и тялото, също физическа подготовка, яздене, стрелба, обучение в строй. Когато Устад ме избра, аз основах този вид занятия, а след увеличаване броя на учениците си назначих помощници. Ние действаме тихо, без шумотевица. Добрият учител насочва вниманието върху своя предмет, а не към себе си. Затова вероятно си чул малко за нас, пък може и нищо. Който се хвали с това, на което е учил, той не е научил на нищо. Но отдаде ли се възможност джамикуните да покажат какво могат, те ще го покажат и аз се надявам да останеш доволен! Виждам да се задава буря и искам и съм длъжен да ти кажа преди всичко, че ние не се страхуваме от никакъв враг! Също по отношение състезанието с персийците можеш да бъдеш спокоен. Ние имаме добър ездачески и конски материал. Аз съм в центъра на приготовленията и когато ти е удобно, ще те осведомя. Шейх ул ислям е голям любител на еср-девани[37]. Има добре поддържана конюшня и се слави с притежанието на "Най-добрия кон на Луристан". Убеден съм, че веднага щом чуе за състезанието, ще се обади за участие. Хем пък не го отблъсквай! С това би накърнил нашата чест! Ето какво исках да ти кажа. Може би имаш още някой въпрос?
— Сега всичко ли знам, което пратеникът ти е съобщил?
— Да.
— Тогава за всичко останало, включително състезанието, по-късно. Само относно кобилата на Устад още не съм наясно. Струва ми се, че тоя Тифл изцяло я е изкарал от школата.
— Това е вярно, но само когато Тифл седи на седлото, иначе не.
— Но кой ще я язди?
— Че кой друг освен Устад? — попита учудено. — Сега той язди много рядко, но ще победи всеки кон, застанал срещу неговата Сахм, с изключение най-много на твоя Асил! А Тифл ще бъде изключен от състезанието.
— Защо?
— Ще ти кажа веднага щом нещата назреят. Предполагам, че този бърборко няма да принадлежи дълго към джамикуните. Устад го прие само от съчувствие, но снизхождението, което проявява към него и Пекала, е непонятно за мнозина.
37
Еср-девани — състезание с коне — б.а.