Пирамидата на бог Слънце
- Автор: Май Карл
- Год: 1997
- Язык: болгарский
- Год: Издателство «Калпазанов»
- Переводчик: Любомир Спасов
- Жанр: Другие приключения
Электронная книга - «Пирамидата на бог Слънце». Краткое содержание книги:
Ходи-и-джуна ме очакваше с коня. Той го превъзнесе като най-доброто животно, на което някога бил седял, и каза, че на другия ден ще дойде при мен веднага щом пратя да го повикат. Яздих бавно нагоре по хълма и после през портата в двора. При открилата се там гледка забравих да сляза. Халеф беше накарал да го изнесат заедно с постелята от неговия ъгъл в аркадата вън пред колоните. Там лежеше с удобно привдигната глава и ме видя да се връщам вкъщи от първата си езда. Помаха ми със слабата си уморена ръка. Продължих да яздя и накарах Асил да изкачи стълбите.
— Сихди, каква радост! — каза той. — Отново на кон! Сега сигурно и на мен ще дойде скоро редът!
Ханнех седеше при него. Тя го помилва нежно по страната и ми обясни:
— Изплашихме се, когато Асил побягна с теб, но Кара, моят син, ни викна, че ще те последва и ще те пази. Това ни успокои. После те видяхме да яздиш до него край езерото и вече нямаше защо да се притесняваме. По-късно Халеф се събуди и аз му разправих, че сега опитваш първата си езда. И той вече нямаше мира. Трябваше да го донесем тук, за да те види, когато се връщаш. Сега си тук. Как се радва милият!
Слязох и седнах при тях. Асил сам тръгна надолу по стълбите. Тогава дойде Тифл.
— Ефенди, аз ще го разседлая — каза. — Но когато тръгнеш отново на езда, вземи ме със себе си. Ти ми го обеща! Спомняш ли си?
— Да. А каквото съм обещал, сдържам. Но ако ти самият не искаш тогава да яздиш с мен, необходимо е само да ми кажеш.
Това бе намек, който той обаче не разбра. Онова, което ми бе разказал Кара за него, беше потвърдено от учителя. Куция оттук насетне щеше да стои под надзор, без да подозира. И странно, когато отведе врания, Халеф се загледа подире му и каза:
— Призрак! Няколко пъти го виждах… когато отварях очи… Стоеше пред мен и ме гледаше грозно… Сихди, не допускай този мъж при мен… не мога да го понасям!
— Така се чувствам аз с неговата Пекала — забеляза Ханнех. — Защо единият от тях винаги се върти тук край нас, за да гледа какво става и чува какво се говори? Трудно ми е да приема това само за празно любопитство, но пък и мястото не е за шпиони!
Премълчах. От срам ли? Защо спрямо Тифл и Пекала не бях имал веднага същото чувство като Халеф и Ханнех? Вероятно защото те бяха деца на природата, притежаващи все още инстинкти, които ние в хода на нашето "образоване" полека-лека бяхме изгубили. Винаги сияещата "весталка" и нейното "оригинално дете" ми се бяха стрували изключително естествени, докато сега все повече започвах да съзнавам, че една имитирана естественост вече не е естествена. Защото че си имах работа с актьорство, бе повече от вероятно. Лесно можех да отмина факта, че се бях заблудил. Толкова по-страшни обаче за мен бяха детински наивните, сълзливи маски, от които бях допуснал да бъда заблуден. Като какъв ли трябва да разглеждаш и третираш човек, който гледа и говори така искрено като тези двамата, но не е откровен и честен! В Персия има множество секти. Една от тях, "Шуйух", учи, че човешкото тяло било дадено само с цел духовете да се заблуждават един друг. Земният живот бил един голям, непрекъснат бал с маски, но в никой случай за удоволствие. И колкото по-красив, по-дружелюбен и по-мил ти се явявал даден маскиран образ, толкова повече трябвало да внимаваш с него. Детските маски обаче били най-лошите. Аз не съм нито персиец, нито сектант, но сега никак не ми бе трудно да приема мисълта, че Пекала и Тифл играят при джамикуните бал с маски. И аз, който така сърдечно обичам децата, се бях оплел в мрежата на "най-лошите" от тях.
За Халеф се радвах. От вчера той явно бе направил голям напредък и помоли до вечерта да остане на открито. Ето защо аз предложих на това място по-късно да вечеряме и те с удоволствие се съгласиха. Когато Ханнех ме попита къде е останал Кара, казах само, че привечер ще се върне и отидох в градината. Там, както бях чул, се намираше Педехр. Седеше на пейката, където бях нападнат от Тифл като крадец на сливи. Седнах при него.