През дивия Кюрдистан
- Автор: Май Карл
- Год: 1992
- Язык: болгарский
- Год: Изд. Атика
- Переводчик: Румен Нейков
- Жанр: Другие приключения
Электронная книга - «През дивия Кюрдистан». Краткое содержание книги:
«През дивия Кюрдистан» принадлежи към шесттомно издание. Другите томове са: «През пустинята» (том 1), «От Багдад до Стамбул» (том 3), «През дебрите на Балкана» (том 4), «През страната на скипетарите» (том 5) и «Жут» (том 6).
— Франкът е обезумял — каза махреджът и се изправи.
— Сигурно ти си обезумял, защото си се осмелил да дойдеш в Амадие. Защо не пристигна направо, а си яздил по околен път през Мунгаиши? Виждаш, че всичко ми е известно. Тук, мютеселим, е доказателството, че съм в правото си да искам неговото задържане! — Подадох писмото, което беше предназначено за Али бей. Най-напред той погледна подписа.
— От анадолския кази аскери?
— Да. Той е в Мосул и изисква този човек да му бъде предаден. Чети!
— Вярно е! — изненада се Исмаил бей. — Но какво прави мютесарифът?
— И той е свален. Чети и това писмо!
Дадох му го и той се зачете.
— Аллах керим! Станали са големи работи!
— Наистина. Мютесарифът е загубил службата си, махреджът — също. Искаш ли и теб да постигне същата участ?
— Ефенди, ти си таен пратеник на анадолския кази аскери или дори на султана!
— Кой съм, не е важно. Но виждаш, че всичко ми е известно и очаквам да изпълниш дълга си.
— Ще го направя, ефенди! Махредж, не мога да постъпя другояче. Тук е написано. Трябва да те задържа.
— Направи го! — заплаши Кямил.
В ръката му блесна кама и за миг той профуча край мен, прекосявайки стаята. Стремеше се да се измъкне през вратата. Хукнахме след него и видяхме как бе съборен отвън на пода. Селек, който ме придружаваше, коленичи над него и се мъчеше да му изтръгне камата. Махреджът не можеше Да се измъкне. Кямил беше обезоръжен и отведен обратно в селямлъка.
— Кой е този човек? — попита комендантът, сочейки Селек.
— Това е пратеникът на Али бей, дошъл от Баадри. Той ще се върне пак там и можеш да му позволиш да придружи конвоя. Така ще сме сигурни, че махреджът няма да се изплъзне. Но аз ще ти предам още един затворник.
— Кой, ефенди?
— Извикай арнаутина, който ме обвини!
— Доведете го!
Един от лейтенантите излезе и после се върна с мъжа. Той не предполагаше, че нещата се бяха обърнали срещу него.
— Попитай го — казах аз — къде са оръжията му.
— Къде ги остави?
— Отнеха ми ги, когато съм спал.
— Лъже, мютеселим! Този човек бе предоставен от мютесарифа на моя спътник Линдси бей. Той стреля по мен и избяга. После ни издебна по пътя и изстреля от гъсталака на една гора още два куршума по мен, които не ме улучиха. Кучето ми го сграбчи, но аз бях милостив, простих му и го пуснах да си ходи. Взехме му оръжията, които са у моя гавазин. Трябва ли да призова свидетели за всичко това?
— Господарю, вярвам ти. Хванете този кучи син и го отведете в най-сигурната килия на затвора!
— Да отведа ли и махреджа — попита Селим ага коменданта.
— Да.
— Мютеселим, завържи го преди това — намесих се аз. — Той направи вече опит да избяга и сигурно ще се опита отново.
— Завържете го!
И двамата бяха отведени. Останах сам с Исмаил бей. Мютеселимът беше така разтърсен от случилото се, че се отпусна изтощен на килима.
— Кой би го помислил! — изпъшка той.
— Не и ти, о, мютеселим!
— Ефенди, извини ме! Не знаех нищо за тези неща.
— Сигурно арнаутинът се е срещнал преди това с махреджа и се е уговорил с него, иначе не би се осмелил да се яви пред очите ни. Ние имахме достатъчно основание да го накажем.
— Арнаутинът няма вече да стреля по хора! Позволи ми да ти дам наргилето!
Исмаил бей поръча да донесат още едно наргиле и собственоръчно го запали. После почти раболепно попита:
— Мислиш ли, че говорех сериозно, ефенди?
— Какво?
— Че искам да взема пари от теб?
— Да.
— Ефенди, лъжеш се! Подчиних се на волята на махреджа и щях да ти върна моя дял.
— Щеше ли да ми дадеш възможност да се измъкна?
— Да. Виждаш, че ти мислех само доброто!
— Нямаше право да го сториш, ако обвинението срещу мен беше справедливо.
— Все за това ли ще мислиш?
— Не, ако се погрижиш да го забравя.
— Не бива да мислиш повече за това, ефенди. Забрави го, както забрави и една друга работа.
— Коя?
— Лекарството.
— Да, мютеселим. Него наистина забравих. Но ще го получиш още днес. Обещавам ти!
Един от слугите влезе.
— О, мютеселим, вън е дошъл един баш чауш[29] — докладва той.
— Какво иска този баш чауш?
— Той идва от Мосул и казва, че носи важно известие.
— Прати го насам!
Старшината влезе и предаде на коменданта писмо, подпечатано с голям печат. Това беше печатът на анадолския кази аскери. Исмаил бей го счупи и зачете. После каза на пратеника, че ще му предаде отговора на следващото утро.
29
Старшина. — Бел. нем. изд.