През дивия Кюрдистан
- Автор: Май Карл
- Год: 1992
- Язык: болгарский
- Год: Изд. Атика
- Переводчик: Румен Нейков
- Жанр: Другие приключения
Электронная книга - «През дивия Кюрдистан». Краткое содержание книги:
«През дивия Кюрдистан» принадлежи към шесттомно издание. Другите томове са: «През пустинята» (том 1), «От Багдад до Стамбул» (том 3), «През дебрите на Балкана» (том 4), «През страната на скипетарите» (том 5) и «Жут» (том 6).
— Как е? — попита той. — Ще освободим Амад?
— Да, днес.
— Как?
— Довечера ще отида със Селим ага да пием вино и ще потърся…
— Той също пие вино? — прекъсна ме англичанинът.
— Много обича.
— Хубави мюсюлмани. Заслужават бой.
— Но точно в тези техни слабости е нашето предимство. Селим ще се напие и тогава незабелязано ще му взема ключа от затвора. Ще отведа арабина при баща му. Там той ще се преоблече. После Халеф ще го заведе във «вилата», която сме му приготвили.
— Уел! Много добре! Какво ще правя аз?
— Преди всичко бъдете внимателен. Когато доведа освободения затворник, ще дам знак от отсрещния ъгъл. Ще изграча като гарван, който е смутен в съня си. Тогава Халеф трябва да се спусне, за да отвори вратата и да отклони вниманието на хазяйката в кухнята. С Мохамед Емин ще посрещнете Амад ал Гандур на стълбата, за да го заведете горе. Той ще се преоблече и ще ме чакате да се върна вкъщи.
— Излизате ли пак?
— Да. Трябва да отида при Селим ага, за да не събудя подозрението му и за да му пъхна отново ключа в джоба.
— Трудна задача. Ако ви хванат?
— Разчитам на юмрука си, а ако не е достатъчно, имам и оръжия. Но сега да вечеряме.
Докато се хранехме, Мохамед Емин бе подробно осведомен. Халеф донесе виното и го опакова добре.
— Ще го занесеш сега на мютеселима — упътих го аз.
— Иска да го пие, сихди? — попита той удивен.
— Да прави каквото ще с него! Няма да предаваш пакета на никой друг, а само на него лично и ще кажеш, че му изпращам лекарството. А сега чуй! Когато изляза със Селим ага, ще се промъкнеш тайно след нас и ще запомниш точно къщата, която ще посетим. И ако се нуждаете от мен, идваш и ме викаш!
— Как ще те открия в къщата?
— Зад вратата ще вървиш по коридора около осем крачки и ще почукаш на друга врата, отдясно. Там ще ме намериш. Ако стопанинът те види, кажи, че търсиш чужденеца ефенди, който е пил от делвата. Разбра ли?
Халеф изчезна с пакета си.
Мохамед Емин бе силно развълнуван. Дори и в стъпаловидната долина, когато пленявахме враговете си, не го бях видял в подобно състояние. Беше взел всичките си оръжия и заредил наново пушката си. Не можех да му се присмея за това. Сърцето на бащата е свята работа. У дома и мен ме очакваше баща, който често понасяше лишения и грижи заради сина си, и можех да го разбера.
Най-после и Селим ага се върна от мютеселима. Той набързо вечеря. После се отправихме тайно за евреина. Селим ага беше опознал въздействието на силното вино и бе много предпазлив. Пиеше само на малки глътки и бавно.
Сигурно бяхме седели около три четвърти час, пиехме, но виното не оказваше друго въздействие, освен че агата ставаше все по-тих и мечтателен. Той се облегна в ъгъла си и потъна в размисъл. Възнамерявах да го накарам да си допие и да наредя да донесат още две делви, когато вън се почука.
— Кой е? — извика агата уплашен.
— Сигурно е Хаджи Халеф.
— Знае ли къде сме?
— Да.
— Ефенди, какво си направил?
— Успокой се! Той не знае с какво се занимаваме.
— Не го пускай!
Колко хубаво, че бях посветил Халеф в тайната си. Идваше да ме вземе, а това означаваше, че се е случило нещо особено. Отворих и излязох в коридора.
— Халеф!
— Сихди, ти ли си?
— Да, какво има?
— Мютеселимът пристигна.
— Това е лошо. Може да провали всичките ни планове. Върви! Идваме веднага. Стой през цялото време до вратата на стаята ми, за да си ми подръка.
Върнах се отново в малката стаичка.
— Селим ага, имаш късмет, че казах на Хаджи къде сме. Мютеселимът е пристигнал и те очаква.
— Аман, за Бога! Да побързаме, ефенди! Какво иска?
— Халеф не знаеше.
— Сигурно е нещо важно. Тръгвай!
Оставихме виното недопито и забързахме към къщата. Когато се прибрахме у дома, комендантът седеше на мястото ми в моята стая. Червеният книжен фенер призрачно го осветяваше, а той смучеше от моето наргиле. Когато ме видя, мютеселимът любезно стана.
— О, мютеселим! Ти тук, в жилището ми? Аллах да благослови идването ти!
Наум обаче си мислех съвсем други неща.
— Ефенди, прости, че се качих при теб! Стопанката на тази къща, която Аллах е дарил с неповторимо лице, ме прати тук. Исках да говоря със Селим ага.
— Тогава позволи ми отново да се отдалеча.
Сега пък Исмаил бей бе принуден да ме покани да остана, ако не искаше да наруши добрите нрави.
— Остани, ефенди, седни! И Селим ага може да седне, защото това, което искам от него, можеш да узнаеш и ти.
Трябваше да донесат още лули. Докато палехме, наблюдавах внимателно коменданта. Светлината на фенера не ми позволяваше да видя ясно лицето му, но гласът му звучеше несигурно.