През дивия Кюрдистан

— Да, ти си като Келад силния. Брадата ти стърчи в две посоки като козината на пантера, а ръцете ти са като краката на слон!

Всичко това наистина бе изразено твърде картинно. Но все пак какво покушение над тъмнорусата украса на лицето ми и прелестната съразмерност на незаменимите ми крайници! Трябваше да бъда също така учтив:

— Устата ти говори със стиха на поета, Мерсинах, а думите ти преливат като гърне със сладък мед. Те са като балсам върху рана, а който веднъж е чул звука на гласа ти, не може да го забрави. Ето, вземи пет пиастри, за да си купиш чернило и къна, за да изпишеш клепачите си и розовите нокти на ръцете. Ще зарадваш сърцето ми, ако душата ти остане млада, а очите ми ще се наслаждават на грациозната ти походка.

— Ефенди! — извика тя. — Ти си по-храбър от Али, по-мъдър от Абу Бекир, по-силен от Симса и по-красив от Хюсеин, флотоводеца. Повели ми какво да ти сготвя! Или искаш да ти опека или омеся нещо? Ще направя всичко за теб. Защото ти донесе радостта и благословията в дома ми.

— Добротата ти ме трогва, Мерсинах. Не бих могъл да ти се отблагодаря. Но забравям глад и жажда, когато съзра блясъка на очите ти, цвета на бузите ти и миловидните ти ръце. Беше ли тук Селим ага?

— Да, той ми разказа всичко. Враговете ти са унищожени. Влизай и успокой твоите хора, които бяха много угрижени. Влязох вътре.

— Най-сетне се върна! — възкликна англичанинът. — Големи грижи! Искахме да отидем и доведем. Щастие, че сте тук!

— Опасност ли те застрашаваше? — попита Мохамед Емин.

— Тя отмина. Знаеш ли, че мютесарифът е свален?

— Този от Мосул?

— Да, също и махреджът.

— Значи затова Селек е тук.

[#1 Самсон. — Бел. нем. изд.]

— Нищо ли не е казвал, когато следобед излязохме да се поразходим с конете?

— Нищо. Той умее да мълчи. Но тогава сигурно ще освободят Амад ал Гандур. Само мютесарифът го държеше като затворник.

— И аз се надявах, но нещата са се влошили. Султанът одобрявал действията, насочени срещу вас, и военният съдия на Анадола заповядал синът ти да бъде отведен в Стамбул като заложник.

— Аллах керим! Кога трябва да тръгне?

— Още утре сутрин.

— По пътя ще нападнем придружвачите му.

— Докато все още има надежда да го освободим чрез хитрост, не бих искал да застраша дори и един човешки живот.

— Но на нас ни остава само тази нощ.

— Времето е достатъчно.

После се обърнах към англичанина:

— Сър Дейвид, нуждая се от вино за мютеселима.

— Заслужава ли вино този тип? Вода да пие! Кафе, липов чай, валериан и мътеница.

— Той ме помоли за вино.

— Хитрец! Не бива да пие! Нали е мохамеданин!

— Мюсюлманите пият вино с наслада, както и ние. Искам да запазя благоразположението му към нас, докато ни е необходимо.

— Добре. Получава вино! Колко!

— Дузина шишета. От мен — половината, от вас — останалите.

— Пфу! Не купувам наполовина! Тук има пари.

Линдси ми подаде кесията си, без да погледне какво вземам от нея.