През страната на скипетарите
- Автор: Май Карл
- Год: 1993
- Язык: болгарский
- Год: Изд. Атика
- Переводчик: Мария Нейкова
- Жанр: Другие приключения
Электронная книга - «През страната на скипетарите». Краткое содержание книги:
(Веселин Радков)
«През страната на скипетарите» Кара бен Немзи и неговите спътници преследват банда престъпници. Неочаквано те се сблъскват с внушаващите страх «аладжи», по-късно попадат в планинска колиба, която трябва да бъде за тях капан и накрая преживяват един колкото драматичен, толкова и весел епизод в «кулата на старата майка».
«През страната на скипетарите» принадлежи към шесттомно издание. Другите томове са: «През пустинята» (том 1), «През дивия Кюрдистан» (том 2), «От Багдад до Стамбул» (том 3), «През дебрите на Балкана» (том 4), «Шутът» (том 6).
отекнаха два изстрела. Един от куршумите закачи карабината, така че без малко не я изби от ръцете ми.
Моментално се изправих през отвора. Видях огъня. Както веднага забелязах, трупът на месаря беше върху покрива на колибата. На покрива стояха и двама мъже, които бяха стреляли по тюрбана. Споменатият вече плет, през дупките на който бяха стреляли, ги делеше от мен и платформата, който той образуваше с покрива. Тези непредпазливи хора бяха забравили главното: срещу светлината на огъня аз можех да ги видя по-добре, отколкото те мен. Единият тъкмо отново зареждаше, а другият вдигна пушката си и се прицели в мен.
Аз също бързо вдигнах оръжието си. Не исках да го убивам и се прицелих в левия му лакът, който той беше вдигнал, докато се целеше. Стрелях. Той изпусна пушката си, извика високо и падна встрани от колибата. Другият бързо се обърна, също скочи долу и хукна към огъня. Беше Бибар. До огъня седяха брат му, Баруд ал Амасат и Манах ал Барша.
— Идват! Дръпнете се от огъня! — изкрещя Бибар. — Те ви виждат и могат да се прицелят по вас.
Тримата скочиха и всички се спуснаха към гората. Мъжът, по когото бях стрелял последно, изглежда, е бил мюбарекът. Сега си спомних, че ръката му беше необикновено дебела. Под ръкава си носеше превръзка вследствие на изстрела, който го беше улучил при развалините край Остромджа.
Изкачих се по плета и се промъкнах до ръба на платформата. Правилно! Долу на земята неподвижно лежеше дългата, мършава фигура. Горе не бях могъл да ги позная, защото през плета личаха само силуетите им. От тази страна на колибата светлината на огъня не можеше да проникне. Беше доста тъмно. Ако успеех да се добера до това място, скритите зад дърветата престъпници нямаше да могат да ме виждат.
Тогава чух зад себе си:
— Сихди, аз съм. Мога ли да изляза?
— Да, Халеф, но не се изправяй, иначе ще те видят и ще те застрелят.
— О, но нали сме неуязвими!
— Не се шегувай! Ела! Той допълзя до мен.
— Ах, кой лежи тук?
— Месарят Чурак. Куршумът го е убил.
— Наказанието го постигна бързо. Аллах да се смили над него!
Като се огледах по-добре, видях една желязна халка, която беше закрепена за скалата. На тази халка беше вързано двойното въже, което вече бяхме видели, когато измъкваха мюбарека през дупката.
— Тъмничарят се е спуснал долу с това — каза Халеф.
— Вероятно. Това приспособление е сложено тук не случайно. Дали днешната игра не е прилагана вече на други?
— Ах, сихди, може би долу наистина са умирали хора от глад и жажда!
— Подобно нещо може да се очаква от такива негодници, но с нас специално наистина смятаха да го направят. Хайде да спуснем въжето в колибата, за да могат да излязат Оско и Омар.
Направихме го и скоро двамата се снишиха при нас. Напразно напрягахме очите си, за да съзрем някой от бегълците в гората.
— Мислиш ли, че бихме могли да спуснем въжето край колибата и незабелязано да слезем по него от покрива? — попита Халеф.
— Да — отвърнах аз, — защото тук е тъмно. Впрочем първо трябва да изпробваме. Нека спуснем най-напред трупа. По него враговете могат да стрелят колкото искат. Аз ще държа карабината готова за стрелба. Щом проблеснат изстрелите им, вече ще имам цел, по която да стрелям.
Спътниците ми трябваше да положат известни усилия, докато прехвърлят трупа на Чурак през плета. После го завързаха с въжето под мишниците и бавно започнаха да го спускат надолу, за да предизвикат противниците ни да стрелят. Но не се случи нищо.
— Сега аз ще се спусна пръв — казах им. — Веднага ще се промъкна в храстите, а оттам ще продължа към гората. Ако враговете са още там, ще ги видя. Тук има извор, следователно има бумки и жаби. Затова крясък, подобен на техния, няма да бъде подозрителен. Ще останете тук горе, докато чуете знака ми. Ако доловите крясък на бумка, ще останете тук и ще чакате, докато изгасне огънят. Ако обаче изквака жаба само веднъж и ниско, слезте долу. После обаче стойте, докато дойда.
— Това е много опасно за теб, сихди!
— Ами! Само дано този стар мюбарек, който лежи долу, не се преструва и ни изиграе някой лош номер! Тъмничарят сигурно също е някъде наоколо. Внимавайте! Тръгвам.
Пушката беше долу в колибата. Метнах карабината на рамо, хванах се за въжето и се спуснах долу. Там лежеше трупът на месаря, а до него, неподвижен като мъртвец беше мюбарекът. Въжето беше достатъчно дълго. Отрязах едно по-голямо парче и вързах негодника. Ръката му кървеше и видях, че лакътят му е строшен. Вероятно беше паднал на главата си и от това бе загубил съзнание.