Танцуващият с духове
- Автор: Кейз Джон
- Год: 2009
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-061-3
- Переводчик: Милена Илиева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Танцуващият с духове». Краткое содержание книги:
Журналистът Майк Бърк документира ада на войната по света, докато хеликоптерът му не се разбива в пламъци в Африка. Години по-късно Бърк губи жената, която обича, както и вкуса към риска. Докато на пътя му не се изпречва зъл гений.
Отвъд океана друг мъж, Джак Уилсън, напуска затвора с единствената мисъл за отмъщение. Също като Бърк и той е изгубил нещо голямо и крои планове… за Апокалипсис. Въоръжен с тайните дневници на Никола Тесла, най-великият изобретател след Леонардо да Винчи, Уилсън разработва зловещ план да върне Америка и света в Средновековието. Задействана е верижна реакция и Бърк е единственият, който може да спре Уилсън, но преди това трябва да го открие. Започва преследване из целия свят. Бърк има противник, който не знае що е страх, а времето му изтича…
След десет минути тя му се обади.
— За Сейнт Хелиър, сър.
От доста време се опитваше да я съблазни, но поне засега Джийн изглеждаше имунизирана срещу чара му. Поканите му да „пийнат нещо“ биваха отказвани учтиво. Сигурно беше лесбийка. А и напоследък човек трябваше да е предпазлив. Никакъв физически контакт. Сложиш приятелски ръка на рамото й и хоп! — съдят те за сексуален тормоз. Какъв свят само.
— Да, Джийн.
— Много ли бързаме?
Първо лице множествено число? Колко сладко. Може пък да не е обратна все пак.
— Спешно е.
— Ами има един полет от Гетуик. Или… можем да ви доставим там в рамките на един час с хеликоптер.
— Идеално. Действай тогава.
Един от бонусите да си в бизнеса с антитероризма бяха разточителности от този сорт. Преди пет години не би и помислил да иска хеликоптер, а сега на никого не му мигваше окото от разходите. И слава Богу, защото с хеликоптера щеше да се прибере навреме за курса си по системата на Пилатес. Едва наскоро си беше дал сметка колко важно е да поддържаш дълбоката мускулатура на тялото си и най-вече тази на гръбнака. Оставиш ли я да се отпусне, рано или късно плащаш цената с истинска каскада от мускулно-скелетни проблеми. Само това му липсваше сега.
Не обичаше шума на хеликоптерите. Както беше пристегнат с колан за седалката, все едно се намираше във вътрешността на прахосмукачка. Ужасно изпитание за ушите. Напомни си, че трябва да си купи от онези, специалните слушалки — като на принцеса Лея от „Междузвездни войни“ или като на хората, които размахват сигнални палки на самолетните писти. Тия, дето работят в строителството или с косачки, имат право на слухова защита, но не и легатите на ФБР, нищо че са на фронтовата линия в борбата с тероризма. Погледна през прозореца. Отгоре — оловно небе, отдолу — сиво, бурно море.
— Гърнси! — извика пилотът и кимна към земната маса вдясно.
После погледна вляво и извика:
— Джърси!
Скоро се снишиха към начертания на хеликоптерната площадка кръст и кацнаха без проблеми. Коваленко изскочи приведен под въртящите се ротори и хукна към черния мерцедес, който го чакаше. (Джийн беше истинско чудо, лесбийка или не.)
Банкерът, Джонатан Уорън, беше четиридесетинагодишен и хубав по онзи крехък британски начин. Костюмът му очевидно беше шит по поръчка, мокасините също. Ноктите му бяха грижливо и професионално оформени.
— Да ви предложа нещо освежително? Едно питие може би…
— Не, благодаря — каза Коваленко.
Едва доловим аромат на цитрусов афтършейв стигна до него, докато се настаняваше в кожения фотьойл.
— За официално разследване ли става дума?
Коваленко не отговори. Вместо това бръкна във вътрешния джоб на сакото си и извади малък кожен портфейл с идентификационните си карти. Отвори го с обиграно движение на китката и го плъзна по плота на бюрото. Уорън разгледа съдържанието му, без да го докосва. После кимна бавно.
— Разбирам… — каза той и намръщи гладкото си чело. — Просто, ами вие сте американец, все пак. — Размърда се неспокойно на стола си, пусна още една блестяща усмивка, после отново изпадна в болезнен размисъл. — Ако нямате нищо против… — смънка и взе телефонната слушалка.
— Ако ще се свързвате с Петицата… — подхвана Коваленко.
— О, едва ли трябва да занимаваме с това родната шпионска общност. Просто ще се обадя на нашия директор.
Коваленко се облегна назад. Приятно му беше да упражнява властта си, да причинява неудобство на разни хора, особено на лъскаво конте като този Уорън. Виж му кабинета само — опушено стъкло и полирани дървени мебели, елегантни гравюри по стените. Марков стол. Огромният плот на бюрото му беше празен, ако се изключат компютърният монитор и кристална ваза с една-единствена синя перуника в нея. Коваленко се замисли за собственото си претрупано метално бюро и очукани кантонерки.
Междувременно контето обясняваше ситуацията на шефа си.
— Да, добре, разбирам… — Обърна се към Коваленко. — Е, изглежда, ще можем да ви съдействаме. — Поредната блестяща усмивка. — До известна степен.
— И до каква степен по-точно?
— Мога ли да видя номера на сметката?
Коваленко извади от вътрешния си джоб бяла картичка с големината на визитка, на която беше написал номера на сметката. Подаде я на банкера.
Той натисна няколко клавиша на клавиатурата пред себе си, отвори едно чекмедже на бюрото, извади оттам златна химикалка, написа нещо на бялата картичка и я върна на Коваленко.
На картичката пишеше: „Томас Ахерн и съдружници“.