Вечна любов
- Автор: Уорд Дж. Р.
- Серия: Братството на черния кинжал #2
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Переводчик: Силвия Желева
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Вечна любов». Краткое содержание книги:
В сенките на нощта в Колдуел, Ню Йорк, бушува ожесточена и смъртоносна война. Последните вампири са безмилостно преследвани и избивани от Обществото на лесърите — организация на лишени от души ловци, които не се спират пред нищо, за да унищожат враговете си. Шестима изключителни воини, най-добрите бойци на вампирите, обединени в Братството на черния кинжал, имат за задача да спасят расата си от гибел.
Рейдж е най-страховитият боец в Братството, а също и най-сексапилният. Излъчването му на филмова звезда му е спечелило прякора „Холивуд“. Но зад привлекателната му външност се крие чудовище. При силен гняв, болка или неудовлетвореност Рейдж приема формата на смъртоносно създание, което той не е в състояние да контролира и всеки, намиращ се около него в този момент, е изложен на истинска опасност…
Мери Лус се озовава в света на вампирите случайно. Застигната от коварна болест, която изпива живота й, тя не търси любовта. Но Рейдж успява да събуди у нея неудържима страст и тя се превръща в единственото същество, което е способно да укроти звяра в него. За да я задържи до себе си и да я спаси от болестта, той е готов на отчаяни жертви. А в това време враговете им стягат обръча си около тях…
Отиде до лавиците с книги, където стояха гордо изправени подвързани с кожа томове на чужди езици. Прегледа заглавията с благоговение и накрая стигна до колекцията от дискове.
Бяха съвсем човешки.
Пълна колекция от комедийните серии на „Остин Пауърс". „Пришълецът". „Челюсти". И трите филма „Голо оръжие" „Годзила", „Годзила", „Годзила"... до края на рафта бяха само филми с Годзила. Погледна на долния ред. „Петък, тринайсети", „Хелоуин", „Кошмари на Елм стрийт". Е, поне не беше се снабдил и с продълженията им. И пълната колекция на „Злите мъртви".
Беше истинско чудо, че Рейдж още не е ослепял от цялата тази попкултура.
Мери влезе в банята и включи осветлението. В мраморния под беше вградено джакузи с размерите на нейната дневна.
Ето. това наистина е нещо красиво, помисли си тя.
Чу вратата да се отваря и изпита облекчение, когато чу Рейдж да я вика по име.
- Тук съм, възхищавам се на ваната ти. - Върна се в спалнята. - Какво се е случило?
- Всичко е наред.
Сигурен ли си?, искаше й се да го попита. Защото той беше напрегнат и замислен. Влезе в гардероба с размерите на стая. Не се тревожи, можеш да останеш тук. Но...?
- Няма „но".
- Рейдж, какво става?
Трябва да изляза с братята си довечера. - Излезе от гардероба - беше съблякъл сакото си - и я заведе до леглото. Седна и я дръпна до себе си. - Догените, нашите слуги, знаят, че си Тук, Те са безкрайно предани и дружелюбни, няма от какво да се страхуваш. Фриц, икономът, ще ти донесе храна след малко. Ако имаш нужда от нещо, просто го помоли. Ще се върна на зазоряване.
- И дотогава ще бъда заключена тук? Той поклати глава и се изправи.
Свободна си да се разхождаш из къщата. Никой няма да те докосне. - Извади късче хартия от кожено калъфче и написа нещо върху него. - Това е телефонният ми номер. Обади ми се, ако имаш нужда от мен и ще се върна само след секунди.
- Държиш скрита някъде тук машина за телепортиране ли? Рейдж я погледна и изчезна.
Не в смисъл на излезе бързо от стаята. Просто изчезна. Мери скочи от леглото и покри устата си с ръка, за да не извика от тревога.
Рейдж я прегърна откъм гърба.
- След секунди.
Тя хвана здраво китките му и ги стисна силно, за да е сигурна, че не халюцинира.
- Това е страхотен фокус - каза с тънко гласче. - Какви други номера имаш в шапката си?
Мога да включвам и изключвам разни неща. - Стаята потъна в мрак. - Мога да запалвам свещи. - Две от тях, поставени върху скрина, пламнаха. - И съм много сръчен с ключалките и други подобни.
Тя чу как ключалката се превърта, а после вратата на гардероба се отвори и затвори.
О, мога също да направя нещо наистина страхотно с езика си и дръжката на черешка.
Целуна я отстрани по врата и влезе в банята. Вратата се затвори и се чу шумът от течаща вода.
Мери остана закована на мястото си, а сърцето й подскачаше като грамофонна игла върху плоча. Гледайки колекцията му дискове, тя реши, че сигурно имат нещо общо с бягството от действителността. Особено като се имаше предвид колко странен и колко нереален беше той.
Когато след малко Рейдж излезе от банята обръснат, прикрил слабините си с хавлия, тя седеше в леглото, подпряна на възглавниците, и гледаше „Остин Пауърс в Златния член" по телевизията.
- Хей, това е класика. Той се усмихна и впери поглед н екрана.
А тя съвсем забрави за филма, докато гледаше широките му рамене, мускулите на ръцете му и формите, които хавлия i а само подчертаваше. И татуировката. Това гърчещо тялото си свирепо същество с бели очи.
- „Блшначки, Базил, близначки" - издекламира Рейдж с подходяща интонация прочутата реплика от филма.
Намигна й и влезе в гардероба.
Макар че интуицията й нашепваше друго, тя го последва. Облегна се на касата на вратата и се опита да си придаде непринуден вид. Рейдж беше с гръб към нея и обуваше черни кожени панталони. Татуировката се раздвижи ведно с ръцете му докато закопчаваше ципа.
От устата й излезе тиха въздишка. Какъв мъж. Вампир. Каквото и да е.
Той й хвърли поглед през рамо.
- Добре ли си?
Всъщност цялото й тяло бе пламнало.
- Мери?
- Чувствам се добре. Превъзходно дори. - Сведе поглед и прояви силен интерес към многото обувки, подредени в редица на пода. - Ще се лекувам сама с колекцията ти от филми, докато накрая не изпадна в кома, изкуствено предизвикана от културната дрога.