Ангел с часовников механизъм

Докато Теса гледаше объркано, един от ратаите бе спрян от жената с бялата напудрена перука. Тя щракна властно с пръсти и той — бледо момче със сиво яке и панталони — обърна глава на една страна. След като взе тънко шило от подноса с костеливите си пръсти, вампирът обърна острия край към гърлото на момчето, точно под челюстта. Чашите върху подноса иззвъняха, когато ръката му потръпна, но той не го изпусна, дори когато жената вдигна една чаша и я притисна към гърлото му така, че кръвта да се стича в нея в тънка струйка.

Стомахът на Теса се сви от странна смесица на отвращение и глад. Не можеше да превъзмогне глада, макар той да бе на Камила, а не неин. По-силен от жаждата й обаче бе ужасът. Тя гледаше как жената вампир надига чашата до устните си, а момчето стои край нея, посивяло и треперещо, докато тя пие.

Това е предупреждение, помисли си Теса. Може би необходимо. Колкото и да приличаха на хора, тези вампири си оставаха чудовища.

Искаше да хване Уил за ръката, но една баронеса вампир никога не би държала ратая си за ръка. Затова изпъна гръб и щракна с пръсти на Уил да се приближи. Той я погледна изненадано, след което се подчини, макар видимо да се бореше с раздразнението, което трябваше да скрие.

— Не се скитосвай, Уилям — каза тя и го погледна многозначително, — не искам да те изгубя в тълпата.

Уил стисна зъби.

— Защо ми се струва, че ти е по-забавно, отколкото е редно? — попита той през зъби.

— Не ти се струва — чувствайки се невероятно смела, Теса го перна по брадичката с дантеленото си ветрило. — Просто се дръж прилично.

— Толкова е трудно да ги възпиташ, нали? — каза мъжът с безцветната коса, появявайки се от тълпата и кимвайки на Теса. — Ратаите имам предвид — добави той, като погрешка взе изненаданото й изражение за объркване. — И тъкмо когато ги обучиш, те умират от нещо. Крехки твари са това хората. С дълголетния живот на пеперуди.

Той се усмихна. Кожата му бе синкавобледа, с цвета на лед. Косата му имаше почти същия цвят и се спускаше права до раменете му, едва докосвайки яката на елегантното му сиво палто от коприна, изрисувано с преплитащи се сребърни нишки. Приличаше на руски княз от приказките.

— Радвам се да ви видя, лейди Белкор — каза той и в гласа му се долови акцент, ала не френски. Славянски.

Алексей де Куинси, процеди гласът на Камила в подсъзнанието на Теса. В ума й внезапно изникнаха образи, сякаш фонтан ги разпръсква вместо вода. Видя се как танцува с Де Куинси, поставила ръце на раменете му; стоеше до черен поток под бялото небе на северната нощ, докато той се хранеше с нещо бледо, проснато на тревата; стоеше неподвижна на дълга маса с други вампири, предвождани от Де Куинси, докато той й крещеше и удряше масата така, че мраморната й повърхност се напука. Говореше й нещо за върколак, за отношения, за които ще съжалява. Сетне бе сама в тъмна стая, разтърсвана от ридания, а Де Куинси дойде до нея и коленичи до стола й. Взе ръката й, за да я успокои, макар тъкмо той да бе причината за болката й.