Величието на Франция

Но и този път мъжете не се решиха да вземат думата и отново се вторачиха в Барберин, сякаш им идеше на мига да се скрият зад просторния й, опасан с червени ширити сукман. Дойката обаче решително завъртя миловидната си топчеста глава, давайки да се разбере, че не желае за втори пореден път да противоречи на господарите. Тогава мъжете, се видяха принудени да заложат на Малигувица, макар в никакъв случай да не беше най-подходящият посланик, тъй като дори според людете ни от приказките й твърде силно намирисваше на суеверие. Нямаш ли обаче кон, за да си изореш нивата, и магарето ти върши работа, та тъй и нашата магарица не се остави да я молят. По-рошава от горгона83, че и от менада84, тя стремително се хвърли в атака още при първия подканващ поглед.

— Мога ли и аз да река, гос’ин барон?

— Иска ли питане, драга ми Малигувице! — отвърна баща ми, настроен вече саркастично, но без да го показва твърде явно.

— Ах, гос’ин барон! — ревна с тежка въздишка Малигувица и облещи черни очи. — Голям страх и ужас ще бера, тъй да знаете, ако в Мепеш престанем да се молим на светците, щото в Перигор и най-вече в северния край на провинцията ги има неколцина страшно лукави! И какви ли не болести ще налетят тогава замъка! Пък и людете! Че и добитъка, и реколтата!

— Какво? — изви баща ми вежди в престорено изумление. — Добре ли чух, или чавка ми е изпила мозъка? Та перигорските светци, казваш, щели болести да ни пратят, тъй ли?

— И то коя от коя по-лошави, гос’ин барон! — увери го Малигувица със страховита гримаса. — Свети Симеон Лигьойски праща черната болест85, свети Йотроп осакатява людете, свети Пол Агонакски тъй прави, че децата се поболяват от страх, свети Авит ти измята крайниците с ревматизмата, а свети Саразак изкорубва краката на бебетата още в люлката!

— Че те били същински демони твоите светци, мила ми Малигувице! — възкликна баща ми през смях.

— И дума да не става, гос’ин барон! — възрази Малигувица. — Те ще ти напакостят само тогава, когато ги хване яд, че не си ги почел достатъчно. Ама накараш ли кюрето да им отслужи литургия, начаса се кротват!

— Добре де — прекъсна я баща ми, — но нали за литургията трябва да платиш на кюрето?

— А как иначе! Не дадеш ли, няма да получиш! — отсече Малигувица. — А искаш ли водата на светеца да те изцери и в извора му няколко гроша ще трябва да хвърлиш!

— Брей, че алчни били тия светци! — подсмихна се баща ми. — И какво ли я правят в рая всичката тази пара?

— Знам ли ги, ама вярно е, че грошовете никога не остават дълго време във водата.

— Така си и мислех — поклати глава баща ми.

— И за да ви дам един пример — продължи Малигувица, — ще ви река, че клетият Пьотремол, дето се помина преди две години.