И няколко червени рози

— „Ниво на компетентност“ — поправи го Данс. — И всъщност ще ти писне да попълваш талони.

— Така е.

След кратка пауза О’Нийл попита:

— Как е майка ти?

Пак този въпрос. Тя се накани да си лепне фалшива усмивка, но си спомни с кого разговаря. Понижи глас:

— Не ми се обажда, Майкъл. Когато намериха Пфистър и втория кръст, аз веднага си тръгнах от съда. Нищо не й казах. Обидена е. Знам.

— Нае й адвокат — един от най-добрите на полуострова. И той я освободи под гаранция, нали?

— Да.

— Направила си всичко възможно. Не се притеснявай. Може би просто не иска да те ангажира. Заради случая с Травис.

— Може би.

— Но не го вярваш. Убедена си, че ти е сърдита. И смята, че си я предала — засмя се Майкъл.

Тя вдигна рамене. Спомни си как като беше малка, строгата жена ставаше студена и недостъпна и при най-малката пакост. Не само на шега баща й наричаше Еди „сержанта“.

— Майки и дъщери — проточи О’Нийл, сякаш прочел мислите й.

Данс кимна на хората от съдебна медицина, които поставяха зелен чувал до тялото, фотографът тъкмо беше приключил. Стрикланд лежеше по корем в окървавено спортно облекло. Беше прострелян отзад. Веднъж в гърба и веднъж в главата.

— Открихме това. — Един от медиците запретна дрехата. Върху гърба на мъжа беше издълбано грубо копие на лице, напомнящо маската. Кетцал, демонът от „Дименшън Куест“. Ето какво се въздържаше да спомене О’Нийл пред Боулинг.

— След като е умрял? — попита Данс.

— Да.

— Свидетели?

— Не — отвърна полицаят от шерифството. — Работниците, които строят новата магистрала на половин километър оттук, са чули изстрелите. Те се обадиха. Но никой не е видял нищо.

— Не открихме почти никакви следи, сър — подвикна един от криминалистите.

О’Нийл кимна и с Данс се запътиха към колите си.

Катрин забеляза Боулинг до аудито. Стоеше със скръстени ръце и изправени рамене. Несъмнен сигнал за напрежение. И как иначе край място, където е имало убийство.

— Благодаря, че дойде, Джон — каза му тя. — Не беше длъжен. Но се нуждаех от мнението ти.

— Разбира се — отвърна той стоически.

Данс се почуди дали някога е попадал на местопрестъпление.

Телефонът й иззвъня. Видя името и номера на Чарлс Овърби. Беше му съобщила за убийството. Сега се налагаше да дава обяснения, че жертвата не е подлагала Травис на виртуален тормоз, а е невинен страничен наблюдател. Хората щяха да изпаднат в още по-голяма паника.

— Здравей, Чарлс.

— На местопрестъплението ли си, Катрин?

— Да, изглежда…

— Хванахте ли момчето?

— Не. Но…

— Добре. По-късно ще ми разкажеш подробностите. Възникна проблем. Връщай се незабавно.