Лявата ръка на Бога
- Автор: Хофман Пол
- Серия: Лявата ръка на Бога #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Любомир Николов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Лявата ръка на Бога». Краткое содержание книги:
— Не.
— Значи това е положението.
На другата сутрин Кейл се събуди рано и излезе навън, макар и не без тревога. Разбираше фатализма на ИдрисПюк, но все пак ставаше дума за неговата съдба. Както казваше ИдрисПюк, всеки философ може да изтърпи зъбобола, стига да не мъчи лично него. Обзет от тревога, Кейл почти не обърна внимание на гълъба, който крачеше насам-натам по масата на верандата и кълвеше трохи.
— Не мърдай — тихо каза зад гърба му ИдрисПюк.
С парче хляб в ръка той бавно се приближи до гълъба и започна да го храни, после внимателно плъзна длан по гърба на птицата и я хвана. Преобърна гълъба и свали от единия му крак малка метална тръбичка. Кейл наблюдаваше с дълбок интерес.
— Това е пощенски гълъб — обясни ИдрисПюк. — Пратен от Випонд. Подръж го.
Той подаде птицата на Кейл, развинти тръбичката, извади късче оризова хартия и зачете. Лицето му изведнъж стана мрачно.
— Отряд на Изкупителите е отвлякъл Арбел Лебедовата шия.
Лицето на Кейл пламна от изненада и недоумение.
— Защо?
— Не се казва. Тя била край езерото Констанц, на около осемдесет километра от тук. Най-прекият път за връщане към Светилището минава през прохода Кортина — това е на триста километра северно от нас. Ако са тръгнали натам, трябва да ги открием и да пратим вест на войските, които изпраща Випонд. — ИдрисПюк изглеждаше тревожен и смутен. — Пълна безсмислица. Това е обявяване на война. Защо го правят Изкупителите?
— Не знам. Но има причина. Не би могло да стане без одобрението на Боско. А Боско си знае работата.
— Е, сега няма луна, тъй че не могат да се движат през нощта, ние също. Сега ще си съберем багажа, ще поспим и потегляме призори. — Той въздъхна дълбоко. — Макар че, Бога ми, няма надежда да ги догоним.
21.
На другия ден ИдрисПюк не пожела да потеглят преди да се развидели. Кейл възрази, че се налага да поемат риск, но ИдрисПюк не отстъпи.
— Ако един от конете се препъне в тъмното и окуцее, ще закъсаме.
Кейл разбираше, че е прав, но изгаряше от нетърпение да тръгне и изпъшка презрително. ИдрисПюк продължи да не му обръща внимание още двайсетина минути, после потеглиха.
През следващите два дни спираха само за да дадат почивка на конете и да се нахранят. Кейл непрестанно подканваше да побързат. ИдрисПюк спокойно възразяваше, че ако Кейл може да издържи на подобно темпо, той и конете не могат. Трябваше и четиримата да догонят Изкупителите, ако изобщо успееха да ги догонят. И трябваше поне един от конете да е в добро състояние, за да пратят бърза вест до Матераците за броя и посоката на противника.
— Не изглеждаш разтревожен за момичето — каза Кейл.
— Точно защото съм разтревожен, вършим всичко по моя начин — защото съм прав. Освен това какво те интересува Арбел Лебедовата шия?
— Изобщо не ме интересува. Но ако им помогна да спрат Изкупителите, маршалът ще има основания за далеч по-топли чувства към мен. Освен това приятелите ми са заложници в Мемфис.
— Мислех, че нямаш приятели… че просто обстоятелствата са ви събрали.
— Аз им спасих живота — това не е ли приятелство?
— О — каза ИдрисПюк. — Аз пък мислех, че си станал герой против волята си.
— Така беше.
— Тогава какъв си, драги ми Кейл — благородник по призвание, или по волята на съдбата?
— Изобщо не съм благородник.
— Така казваш. Но се питам дали някъде около мен не започва да се оформя един потенциален герой.
— Какво означава „потенциален“?
— Нещо, което още не се е оформило, но започва да съществува.
Кейл се разсмя, но не му беше весело.
— Ако така смяташ, дано да не ти се наложи да разбереш.
ИдрисПюк реши да не спори повече.
На втория ден слязоха към главния път за прохода Кортина. Не беше в добро състояние.
— Никой не го използва от шейсет години насам — откакто Изкупителите затвориха границата.
— Колко път има от прохода до Светилището? — попита Кейл.