Господството на Борн
- Автор: Ладлэм Роберт, ван Ластбадер Эрик
- Серия: Джейсън Борн #9
- Язык: болгарский
- Переводчик: Милена Григорова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Господството на Борн». Краткое содержание книги:
— Добре, добре — съгласи се след кратка пауза Маршан.
Сорая чу шумоленето на банкноти.
— Ще ти пусна снимката на джиесема — каза Маршан.
— Не ми трябва снимка. Лицето на тая кучка Мур ми е изсечено в паметта.
Сорая потръпна. Имаше нещо зловещо и сюрреалистично в това да подслушваш разговор за предстоящата си смърт. Усещаше как сърцето й се блъска в гърлото, докато срещата приключваше.
Изпълваше я омраза към арабите, но остана неподвижна. Мисията им беше да открият на кого се бе обадил Маршан, след като го подплашиха. Тези отрепки нямаше как да й кажат. Само Маршан можеше да го направи. На своя територия никога не би отстъпил, но тук, хванат в компрометиращи преговори с наемни убийци, може би щеше да е по-склонен…
Стресна се, когато Амун изскочи от сенките. По-възрастният от арабите се извърна с вече приготвен в ръката сгъваем нож. Нападна го и Амун се принуди да смени посоката. По-младият арабин стовари юмрука си в слепоочието му и го събори на земята.
Сорая се пусна с краката напред от гредата и удари с коляно младия арабин ниско в гърба. Той падна, главата му издрънча на пода и си разби предните зъби. От сцепената му устна потече кръв. Застена и замря на място. Амун се изплъзна от ножа на възрастния арабин и двамата потънаха в мрака.
Сорая и Донатиен Маршан останаха лице в лице. Той я следеше напрегнато и неотклонно като хванат в капан вълк. Очите му изглеждаха жълти от разгорялата се в тях ненавист.
— Как разбрахте къде отивам? — Когато тя не отговори, той се огледа. — Къде е евреинът? Или е твърде страхлив, за да слезе тук?
— В момента си имате работа с мен — отвърна Сорая.
Без да я изчака да продължи, Маршан хукна да бяга. Тя се спусна подире му към стълбите. Част от мозъка й беше при Амун и битката му с арабина. Дали има и други? Но сега нямаше време да мисли за това. Не можеше да остави Маршан да се измъкне.
Той стигна до подножието на стълбите и скочи на тях с бързина и подвижност, които Сорая не очакваше от него. Тя запрескача по стъпалата подире му нагоре под мъждивата, слаба светлина, стигайки през тъмни пространства до площадката по средата, а после по втората част от стълбата до голата крушка на изхода с восъчнобледата й светлина.
Маршан така се беше засилил, че удари крушката с рамо. Тя се залюля на кабела, хвърляйки хаотични, разнопосочни сенки по стъпалата. Сорая ускори крачка и скъси разстоянието.
Изведнъж Маршан спря и като се извъртя, извади малък пистолет, калибър 22, със сребърна дръжка. Стреля веднъж без посока, а после отново, когато тя се приближи. Куршумът разкъса якето й на рамото, но не я засегна.
Сорая налетя срещу Маршан, удари с ръба на дланта си китката му и изби пистолета. Оръжието издрънча по стълбите с ясен металически звук и се спря, полускрито в сенките.
Сорая хвана Маршан за предницата на сакото, приближи го към себе си, но докато разбере какво става, той уви предварително хванатия кабел на лампата около врата й. Дръпна го и тя се задави. Посегна да разхлаби примката, но противникът й само я опъна по-силно.
Пръстите й безпомощно драскаха по жицата, стегната около врата й. Опита се да си поеме въздух, но не успя. След секунда започна да губи съзнание.
16
Борн пристигна в Севиля с двамата си спътници без по-нататъшни приключения. Интерпол не ги чакаше в Мадрид, а в Севиля също минаха безпрепятствено през залата за пристигащи.
Както беше уговорено, колата под наем ги чакаше. Борн вкара интернет адреса, който намери в нея, в баузъра на телефона си и изкара карта на района от Севиля до Кадис. Маршрутът, по който Есай очакваше да поемат, беше очертан с лилава линия. Отдолу беше изписан адрес в Кадис — очевидно на мястото, където щеше да ги чака дон Фернандо Херера.
Качиха се в колата, Борн я подкара и излязоха от летището. По време на полета се беше опитал да разбере каква игра играе Джалал Есай. Нямаше съмнение, че му сервира миш–маш от лъжи и истини, така че все още нямаше отговор на въпроса дали е приятел или враг. Известно време размишлява и върху темата за приятеля си Борис Карпов. Ако наистина му беше възложено да го убие, тепърва предстоеше да се появи. Но дали щеше да дойде? Есай искаше от него нещо, което знаеше, че Борн няма да направи, ако го помоли директно. Дали имаше връзка с Борис? Имаше чувството, че се оплита в огромна мрежа, а няма представа за размера й и откъде тръгва.
Някой искаше да го спипа — но защо и кой?
— Не си от приказливите, а? — обади се Рози от мястото до него.