В плен на магията
- Автор: Хокинс Рейчъл
- Серия: Хекс Хол #3
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Переводчик: Емилия Андонова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «В плен на магията». Краткое содержание книги:
Вниманието ми бе привлечено от черните остриета, които държаха другите.
— Леле, боже! — възкликнах, останала без дъх. Успяхме!
Не знам защо си бях представяла, че ако сполучим да вземем демонично стъкло, по пътя обратно буквално ще подскачаме от радост. Само че цената на това оръжие се оказа дяволски висока. Сигурна бях, че докато бавно и тежко пристъпвахме по тясната кална ивица, всички си мислехме за видяното в Подземния свят.
Джена сякаш бе прочела мислите ми:
— Това значи правел Подземният свят… Показва ти най-ужасното нещо, което ти се е случвало… с теб или със семейството ти — добави и изгледа мен и Арчър. — Нещо като филм на ужасите…
— Наистина беше дяволско изживяване — отбеляза Арчър, все още шокиран.
— Не мисля, че става дума само за минали събития — намеси се Кал. — Според мен показва и бъдещи.
Спрях рязко и отметнах косата от лицето си:
— Какво видя вътре, Кал?
— Няма значение — поклати той глава.
Но когато мина покрай мен, погледът му за миг се спря върху Арчър. Припомних си онзи писък. Онзи, който звучеше като излязъл от собственото ми гърло.
Вървяхме бавно към лагера, родителите ми и Бранник. Не можех да се отърся от мисълта, че колкото и кошмарна да ми се бе сторила пещерата, най-страшното все още предстоеше.
Глава 30
Когато се върнах в къщичката, използвах магия, за да си забъркам доматена супа и горещ чай. Казах на мама и татко какво се беше случило, като омаловажих ужаса от изживяното, доколкото ми беше възможно. Мама обиколи масата и наметна раменете ни с одеяла.
— Не сме в шок — съобщих, но все пак увих одеялото по-плътно около себе си.
— Да, но всички изглеждате ужасно — отбеляза тя.
— Адът се отразява много зле на кожата — измърмори Арчър сприхаво, но си личеше, че не го мисли.
Сложих ръка на коляното му под масата, а той покри пръстите ми със своите.
— Казваш, че в пещерата са ви били показани видения — каза татко и разрови огъня, въпреки че в колибата бе достатъчно топло. — Джена, ти си видяла смъртта на своя създател, така ли?
Джена духна супата си и погледна баща ми:
— Е, аз я наричах „приятелка“ или Аманда, но да.
— Разбира се. Прости ми. Софи, ти видя превръщането на Алис в демон?
Кимнах.
— И убийството на прадядо. Странно е, че ми показа точно това, макар да има много други ужасии, които ми се случиха пряко — замислих се аз и започнах да ги изброявам на пръсти. — Видях убийството на Елодия, наложи се да убия Алис, успях да се спася от горяща сграда с помощта на призрак…
После обаче видях колко обезсърчени изглеждат родителите ми и добавих:
— О! И онази наистина отвратителна прическа, с подвити навътре краища на косата, която имах в шести клас.
По лицата наоколо се появиха няколко бледи усмивки, но в тях липсваше радост.
— Да, но именно тази случка е била непосредствена причина за всички последвали ужасни събития — каза татко. — Е, с изключение на прическата. Предполагам, че за това е отговорна майка ти.
— Джеймс! — възрази мама, но можех да се кълна, че долових нежност в гласа й.
Мисля, че и той я усети, защото по устните му пробяга усмивка. Когато се обърна към Арчър обаче, изражението му бе сериозно.
— А пък ти си видял как демони убиват родителите ти.
Арчър изтрака по дъното на купата си с лъжицата.
— Само баща ми. Но когато аз — тоест, аз като дете — влязох в стаята, имах кръв по лицето, която не беше моя. Затова предполагам, че майка ми вече е била мъртва.
Татко се намръщи замислено.
— Жената демон беше бременна — намесих се аз. — А пък мъжът изглеждаше точно като Ник. Мисля, че това бяха родителите му.
— Разбира се — възкликна баща ми и очите му се разшириха. — Братята Андерсън. Преди около петнайсет години и двамата изчезнаха заедно със съпругите си. Всички мислеха, че просто са минали в нелегалност, така да се каже. Лара беше близка със съпругата на по-младия. Много близка.