В плен на магията
- Автор: Хокинс Рейчъл
- Серия: Хекс Хол #3
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Переводчик: Емилия Андонова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «В плен на магията». Краткое содержание книги:
— Хей, досега действахме като екип. Няма причина да се делим.
— Не можете да дойдете с мен в Подземния свят — отсякох. — Чухте баща ми, единствено аз имам…
— … достатъчно сила за това. Да, разбрахме — намеси се Джена. Обаче как смяташ да изнесеш такова количество демонично стъкло оттам? То ще те обгори. А и… възможно е силата ти да е достатъчна, за да ни вкараш всичките. — При тези думи обгърна с жест себе си и момчетата. — Освен това ние също имаме магия.
Знаех, че трябва да ги накарам да се върнат, но когато застанаха до мен, се почувствах много по-добре. Вече не бях ужасена. В крайна сметка въздъхнах дълбоко и пресилено.
— Уф, добре. Но дори и да ме последвате, да знаете, че главната роля се пада на мен! Вие сте второстепенни участници.
— По дяволите, надявах се да изиграя поне чаровния любим на главната героиня — подметна Арчър, преди да ме хване за ръката.
— Кал, ти коя роля искаш? — подвикнах.
Той се вгледа печално в острите скали, надвиснали над нас. Изведнъж се чу гръмотевично стържене, сякаш камък се триеше в камък. Четиримата се втренчихме в появилата се пред нас пролука.
— Ами, надявах се да изиграя „Онзи, който не умира“ — измърмори Кал.
Застанахме с лице към входа.
— Ние четиримата се бихме с таласъми, оцеляхме след нападенията на демони и Окото на Бога, а някои от нас дори съживяваха мъртви — казах. — И с това ще се справим!
— Именно заради тези вдъхновяващи речи ти се полага мястото на водача — каза Арчър и стисна ръката ми.
После четиримата едновременно пристъпихме напред и хлътнахме в зейналия в скалата отвор.
Глава 29
Веднага щом влязохме, пролуката зад гърба ни се затвори.
— Естествено — измърмори под нос Арчър.
Повдигнах пръсти и от тях изскочи магическа светлинна сфера. Не че помагаше особено. Наоколо си виждах само черен гладък гранит и нищо друго.
— Значи, това е? — запита Джена. — Влязохме ли вече в Ада? Честно казано, мислех си, че ще бъде по-горещо.
Огледах се в тъмнината.
— Нямам представа — казах накрая. — Някой случайно да вижда табелка с надпис „За Ада“? За предпочитане със стрелка отдолу.
— Не, за съжаление — обади се Арчър. — Обаче тук има нещо странно… или вие не го усещате?
Сега, като го спомена, и аз изпитах нещо особено — сякаш пещерата бе наситена със слаб електрически заряд. След миг забелязах, че косъмчетата на ръцете ми са настръхнали. Магията в мен се надигна и разбушува.
— Определено смятам, че сме на правилното място. А това означава, че вероятно трябва да…
Обърнах се към тях и се съсредоточих. Казах си, че искам „да бъдат в безопасност“ — наистина не можах да измисли по-подходящо заклинание за закрила. Но магията ми реагира, надигна се в тялото ми, нежно премина в ръцете и се изля през пръстите. Заклинанието бе млечнобяло на цвят и се обви като дим около Арчър, Джена и Кал.
— Добре… Как сте, чувствате ли се защитени?
— Да — веднага отвърна Арчър, — макар да стана против волята ми и без предупреждение. Не че това има особено значение.
Направих пренебрежителна физиономия и запитах:
— А вие двамата?
— Да — отвърна Кал. — Не знам какво точно направи, но май действа.
— И аз така мисля — добави Джена.
— Чудесно. — Тръгнах напред, а те ме последваха. — Арчър, да са ти известни някакви полезни факти за демоничното стъкло?
— Ами, ъ-ъ… Значи, след войната в Небесата онези ангели, които се сражавали на грешната страна, били лишени от силите си и сведени до основния си елемент…
— Да — кимнах. — Баща ми ми разказа за това. Демоните са само чиста тъмна магия, нищо повече. Ама само докато попаднат в нечие тяло.
— Знам ли, от време на време и ти самата изглеждаш като чиста тъмна — ох! — изпъшка Арчър, защото го сръгах в ребрата. — Както и да е, демоните били принудени да отидат в друго измерение. Хората го наричат Ад, Подземния свят, Оня свят и как ли не още. Предполага се, че именно там може да намериш демонично стъкло. Което всъщност е само обикновена скала, пропита от цялата тази черна магия. Един вид демоничен криптонит.
— Следователно в момента навлизаме в друго измерение, така ли? — гласът на Джена леко потрепери. — Както когато пътуваш в Итинериса?
— Да, в общи линии.
Като се има предвид колко тежко понасяше Джена придвижването през Игинериса, разбирах притеснението й.