В плен на магията

Подсмърчайки, седнах отново и обвих пръсти около чашата си с чай:

— А сега какво?

— Ами сега поне знаем как да се защитаваме от демоните на Касноф — за първи път се обади Айслин.

Тя, Финли и Изи ни бяха посрещнали на брега. В момента те трите завиваха демонично стъкло в парчета плат, които после поставяха в брезентова торба.

— Вероятно ние трите — отбеляза тя, сочейки себе си и дъщерите си — спокойно можем да ги извадим всичките от строя.

Аз трепнах:

— Имаш предвид да ги убиете.

— Не, да ги изведем на разходка и да им купим сладолед — присмя се Финли.

— Финли — каза майка й с нисък заканителен глас. — Софи днес влезе в Ада заради нас. Тя е точно толкова Бранник, колкото си и ти, така че прояви уважение.

Смутена, Финли ме погледна изпод мигли и измърмори:

— Съжалявам.

— Няма защо — отговорих аз. — Но наистина ли да ги… Да ги убием наистина ли е единственото решение?

— То е най-лесното — каза мама, която се приближи и седна на мястото на Арчър. — Миличка, знам, че някои от тези деца ти бяха приятели, но няма начин да ги върнем.

— Наистина ли е така? — попитах татко. — Завинаги ли са си отишли?

Баща ми смутено се намести на стола си:

— Не задължително. Но, Софи, рискът, ако опитаме да ги върнем, рискът би бил толкова голям, че… направо е невъобразим.

— Аз имам въображение. Опитай.

Стори ми се, че видях гордост в очите на баща си. Е, може би просто е искал да каже „Защо наследничката ми е толкова луда?“

— Ако унищожиш и ритуала — обясни той, — и вещицата или магьосника, които са го направили, самото заклинание може да бъде развалено и последствията му — премахнати.

— Не изглежда чак толкова трудно — свих рамене аз.

— Не съм свършил. Те трябва да бъдат унищожени едновременно.

Преглътнах и се опитах да кажа весело:

— И така не е чак толкова зле. Лара трябва да държи парчето хартия, само запращам по тях, ъ-ъ, огън или нещо подобно и… бум! Демонът на мига се връща към изходната си форма.

— Освен това трябва да бъдат унищожени в дупката, в която са създадени демоните — продължи татко, сякаш не бях казала нищо.

Нямаше ли най-сетне да се откаже от този си навик?!

— Ето и черешката на тортата. Накрая ще трябва да направиш заклинание, което да затвори и самата дупка, с ритуала и вещицата вътре в нея. А този ритуал е толкова силен, че всъщност може да повлече със себе си и всичко около дупката.

— Тоест и човека, който прави заклинанието?

— Тоест и целия проклет остров, на който се намира дупката.

— А-а-а, ясно. Е, тогава, задачата е истинско… предизвикателство, но не е невъзможна. А и гримоарът е у нас, това поне е предимство, нали? Дори ритуалът за създаване на демони да го няма вътре.

— София Алис Мерсер — започна мама заканително.