В плен на магията

— И така, ясно ли е всичко? — запита Айслин.

— Напълно — въздъхнах.

— Добре. Аз и Финли потегляме първи. Софи, Джена, Кал и Изи изчакват няколко минути и идват след нас.

— А пък ние оставаме тук — прибави баща ми и кимна към мама.

Снощи единодушно бяхме решили, че за него е прекалено опасно да идва с нас на Грималкин. Без силите си той не бе в състояние да се защитава, а пък тревогата за него само щеше да ме разсейва.

Вгледах се в двамата си родители, след което обвих вратовете им с по една ръка и ги придърпах за обща прегръдка.

— Ще се справя. Всичко ще с наред — обещах им, макар че треперещият ми глас ме издаваше. — Ще сритаме задниците на Касноф. А, нищо чудно и да се сдобия с още няколко готини белега!

Те едновременно ме притиснаха по-силно.

— Обичаме те, Соф — промълви майка ми.

— Точно така — добави татко, а аз се разсмях, макар стомахът ми да се гърчеше от безпокойство.

Отдръпнах се, преди отново да избухна в сълзи и да се изложа. Хванах Джена за ръката. Айслин и Финли вече бяха изчезнали.

— Готови ли сте? — попитах.

— Да — отвърнаха тримата в хор.

Хвърлих поглед през рамо към майка си и баща си. Те все още се прегръщаха през кръста. Усмихнах се.

След това излязох най-отпред. Обгърна ме непрогледен мрак, усетих в себе си онази ужасяваща неподвижност… А после, просто ей така, се озовах насред горичката на остров Грималкин. Не съм сигурна дали магията ми бе станала по-силна, или се дължеше на препускащия във вените ми адреналин, но този път „приземяването“ не бе така неприятно. За съжаление Джена отново не го понесе много добре. Веднага след нея обаче се появи Кал и положи длан на челото й. Дишането й се забави и бузите й леко порозовяха.

— Благодаря — каза му тя с признателна усмивка.

В този миг в далечината се разнесе вой.

— Добре, готови ли сте да действаме? — обърнах се към всички.

Изи все още не се бе съвзела напълно, но побърза да ми подаде ръка. Джена ме хвана за другата, а пък Кал пристъпи плътно зад мен и обви кръста ми с ръце.

Затворих очи и се съсредоточих. Подухна студен вятър и след секунда вече стояхме на поляната пред „Хеката“ насред нещо като Трета световна война.

Първото нещо, което видях, след като отворих очи, бе летящата към мене магическа светкавица. Замахнах с ръка и успях да я отбия, но тя бе последвана на мига от втора. Атакуващото заклинание улучи Изи в лявото рамо и тя извика от болка. Кал мигновено се озова до нея и я придърпа към прикритието на дърветата.

А аз се опитах да възприема кошмара, който се бе разгърнал пред очите ми. Навсякъде имаше демони. Демони зооморфи с кървавочервени очи, от чиито остри нокти хвърчаха виолетови искри. Във въздуха демони феи размахваха черните си криле, от които се излъчваше зловещо, неземно сияние. Демоните се биеха и в първия момент реших, че Финли и Айслин са сред тях. Потърсих ги, но те не участваха в сражението. Ужасните създания се биеха помежду си.